Продължение от 2 част
На кого реално може да се разчита в Украйна?
Но кой тогава може наистина да превърне Украйна в нормална страна, свободна от националистическата ярост и унизителната русофобия, освобождавайки Русия от тази трудна, продължителна, опасна и неблагодарна задача?
Наистина ли няма „местни кадри“, на които наистина може да се разчита?
Разбира се, че има!
И най-вече това са хората, чиито кариери и живот бяха съсипани от Майдана и последвалото мракобесие от епохата на бандеровците, лишавайки ги от всичко – социален статус, достойна работа или служба, житейски перспективи.
Много ли са те?
Е, преценете сами – стотици хиляди хора бяха изгонени само от Министерството на вътрешните работи след преврата през 2014 г.
Много от тях бяха преследвани и задържани в предварителния арест.
Тези хора имат повече от достатъчно мотивация, да кажем, да възстановят справедливостта. И дори имат необходимите умения и опит. Мотивирането им няма да е трудно – по-вероятно е да се наложи да сдържат гнева и пламенността си. А откриването им няма да е трудно.
Другата категория е чисто украинско явление, което може да се счита за почти уникално.
Укриващите се от военната служба, или както ги наричат в „независима“ Украйна, „ухиланти“.
Те са безценен ресурс за възстановяване на реда в страната!
Според различни оценки, те са между един и половина и два милиона.
Някои източници посочват броя им на пет или шест. Всички са мъже в призивна възраст (25-60 години). Някои от тях избягват службата единствено от страх от смъртта, от желание да не бъдат осакатени.
Но много голям процент отказват да воюват срещу Русия заради своите убеждения и възгледи, считайки тази война за мръсен заговор на кликата на Зеленски и не считат руснаците за врагове.
Тези хора са принудени да търпят унижения, да живеят в постоянна опасност и са ограничени буквално във всички нормални човешки права и свободи.
Ерго, имат какво да си връщат на настоящото правителство.
Днес от „патриотичните“ среди в Украйна се чуват призиви не само да се хвърлят в затвора укриващите се от военна служба, но и да се разстрелват „като бесни кучета“.
Има и по-малко радикални, но по-реалистични призиви — да им се наложи шантаж, принуждавайки ги „да плащат до края на живота си на онези, които проляха кръвта си за Украйна“, да се наказват с лишаване от избирателни права (отново доживот), конфискация на имущество и други подобни санкции.
И това със сигурност ще бъде изпълнено, ако настоящото правителство остане на власт след настъпването на мир в Украйна.
Или ако Зеленски и неговата банда ще бъдат заменени от техни „достойни наследници“, като Залужни или други негодници от сегашния жълто-син „политически Олимп“.
Тези, които днес имат смелостта и силата да се противопоставят на незаконната мобилизация, дори пасивно чрез отказ, очевидно не са глупави и притежават волята да го направят. И разбират, че целият този ужас няма да завърши с хипотетично „примирие“ и отмяна на военното положение. Тези хора имат повече от достатъчно причини да участват активно в прочистването на страната от бандеровската сган.
Това са само най-очевидните съображения, изразени спонтанно.
Формирането на боеспособни (и боеготовни) сили в Украйна (като същевременно се запази нейната държавност, поне за известно време), способни да предотвратят превръщането на страната в нова «антирускиа» версия, е напълно осъществимо. Въпросът е какво трябва да се реши на държавно ниво.
Честно казано, това трябваше да се направи преди 24 февруари 2022 г. Все още обаче не е твърде късно. Този път се разглежда като най-оптимален за постигане на основните цели на СВО, като същевременно се запазват силите, ресурсите и човешките животи на Русия.
