Американският президент Байдън върши добра работа. Демократите обаче трябва да изберат по-млад кандидат, ако не искат да допуснат Тръмп да се настани за втори път в Белия дом. Това е важно не само за САЩ, но и за целия западен свят.
Байдън е добър президент на САЩ. Макар изтеглянето от Афганистан да беше хаотично, той противодейства успешно на ковид епидемията, а днес се справя доста добре с войната в Украйна. Икономиката е в забележително динамична форма, държавните разходи в стила на New Deal стимулират зеления преход и разкриват работни места. Но ако той се препъне – физически, умствено или политически – по време на жестокия маратон на американската предизборна кампания и загуби от Тръмп, това ще бъде единственото, с което Байдън ще бъде запомнен.
Актуално допитване на NBC показва Тръмп и Байдън наравно – и двамата с 46 процента. При това положение редица странични фактори, несвързани с характера или представянето на двамата кандидати, могат да наклонят везните на изборите. Медийната среда в Америка е толкова силно поляризирана, че много републикански избиратели просто не забелязват доброто състояние на икономиката. ИИ (изкуственият интелект, б.ред.) ще даде своя принос за и без туй високата вероятност за дезинформация, като не забравяме и Путин, който също ще се опита да даде едно рамо на Тръмп. Инициативите на добронамерени трети кандидати, като центристката кампания No Labels или прогресистко-екологичната инициатива на интелектуалния активист Корнъл Уест, със сигурност ще отнемат повече гласове от демократите, отколкото от републиканците.
Скорошно допитване показва, че трима от всеки четирима американци смятат Байдън за твърде стар за втори мандат – в края на който той ще бъде на 86. Същевременно само половината от анкетираните проявяват подобна тревога спрямо Тръмп. Разговарях с четирима души, които са виждали отблизо Байдън през последните месеци. Според тях той е добре умствено, но във физическо отношение възрастта му си личи; единият каза, че гласът му се губел към края на изречението. Всичко това ще бъде безмилостно експлоатирано под прожекторите на тоталното медийно покритие на президентската изборна кампания.
Байдън има и друг пасив. Поради възрастта му особено внимание ще бъде насочено към неговия предизборен съратник, на когото би могло да се наложи да го замести в президентското кресло. Само че вицепрезидентката Камала Харис не е никакъв предизборен плюс и далеч не е убедителна като евентуален „лидер на свободния свят“. Тя е почти незабележима в президентската система, а одобрението ѝ е по-ниско и от това на Байдън.
Разбира се, няма съмнение, че оттегляне на Байдън на този късен етап е свързано с рискове. Някои наблюдатели се опасяват, че крехката пъстра коалиция на Демократическата партия ще се разпадне, ако тепърва се заеме да търси нов президентски кандидат. В разговор с един бивш конгресмен обаче, последният изрази несъгласие с това мнение, изтъквайки дисциплиниращия ефект на заплахата, произтичаща от Тръмп. Налице са няколко съвсем убедителни претенденти от по-младото поколение на демократите като губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро (който би бил първият еврейски президент), 50; губернаторката на Мичиган Гретхен Уитмър (която би била първата жена президент), 52; или губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, 55.
Те не само биха преобърнали аргумента за възрастта, насочвайки го срещу Тръмп; те ще подмладят имиджа на Америка и в света. Защото в момента властта във Вашингтон прилича на брежневистка геронтокрация: Байдън е на 80, Тръмп на 77, водачът на Сената, републиканецът Мич Макконъл, на 81.
Едно е ясно във всеки случай: единственият, който може да вземе това важно решение, е самият Байдън заедно с жена си Джил. Добре би било, ако това стане, да стане бързо, така че по-младите кандидати да имат време да обявят кандидатурата си, да наберат достатъчно средства и да организират своята кампания, след което един от тях да бъде избран, а той от своя страна да посочи своя вицепрезидентски кандидат. „Това трябва да стане до Деня на благодарността“, ми каза един отдавнашен наблюдател на американската политическа сцена. Тоест след по-малко от два месеца.
Стигнали дотук в моята статия, някои американски читатели може би ще промърморят: „Кой е тоя англичанин, който ни казва какво да правим?“. В отговор мога да заявя само следното: съжалявам, но от тези избори зависи бъдещето на само на вашата страна.
Втори мандат за Тръмп би бил бедствие за САЩ. Би бил също катастрофа за Украйна, извънредно положение за Европа и обща криза за Запада. Ако Байдън се оттегли сега, той ще спечели уважението на всички демократи, а американската Демократическа партия ще може да избере по-млад кандидат, който да отсвири Тръмп – и може би дори отново да зарази света с американския динамизъм.
