Представете си, че се събуждате с новината, че в града ви се е появил нов смъртоносен щам на грип. Здравните власти го омаловажават, но социалните медии са препълнени с противоречиви твърдения на „медицински експерти“, които спорят за произхода и тежестта му. Болниците са препълнени с пациенти с грипоподобни симптоми, което пречи на други пациенти да получат медицинска помощ и в крайна сметка води до смъртни случаи.
Постепенно става ясно, че чужд противник е организирал тази паника, като е разпространил фалшива информация – например, че щамът има много висока смъртност. Въпреки жертвите, няма правила, които да определят това като акт на война.
Това е когнитивна война, или накратко cog war, при която когнитивната сфера се използва на бойното поле или в враждебни атаки под прага на войната.
Класически пример за cog war е концепцията, наречена „рефлексивен контрол“ – изкуство, усъвършенствано от Русия в продължение на много десетилетия. То включва формиране на възприятията на противника в своя полза, без той да разбере, че е бил манипулиран.
В контекста на конфликта в Украйна това се изразява в разкази за исторически претенции към украинска земя и представяне на Запада като морално корумпиран.
Когнитивната война служи за получаване на предимство над противника, като се насочва към нагласите и поведението на ниво индивид, група или население. Тя е предназначена да променя възприятията за реалността, превръщайки „формирането на човешкото познание“ в критична сфера на войната. Следователно тя е оръжие в геополитическа битка, която се води чрез взаимодействия между човешките умове, а не в физическата реалност.
Тъй като когнитивната война може да се води без физически щети, регулирани от действащите закони на войната, тя съществува в правен вакуум. Това обаче не означава, че в крайна сметка тя не може да провокира насилие въз основа на невярна информация или да причини наранявания и смърт чрез вторични ефекти.
Битка на умовете, телесни повреди
Представата, че войната е по същество умствено състезание, в което когнитивната манипулация е централна, води началото си от стратега Сун Дзъ (V век пр.н.е.), автор на „Изкуството на войната“. Днес онлайн пространството е основната арена за такива операции.
Цифровата революция позволи все по-персонализирано съдържание да се възползва от предубежденията, картирани чрез нашия цифров отпечатък, което се нарича „микротаргетиране“. Машинният интелект може дори да ни предоставя целево съдържание, без да прави снимки или да записва видео. Необходимо е само добре проектиран AI подтик, който подкрепя предварително определен наратив и цели на злонамерени лица, като тайно подвежда аудиторията.
Такива дезинформационни кампании все повече достигат до физическата сфера на човешкото тяло. В войната в Украйна наблюдаваме продължаващи наративи от когнитивна война. Те включват твърдения, че украинските власти са укривали или умишлено провокирали избухването на холера. Твърденията за лаборатории за биологични оръжия, подкрепяни от САЩ, също бяха част от фалшивите оправдания за пълномащабната инвазия на Русия.
По време на COVID фалшивата информация доведе до смъртни случаи, когато хората отказаха да спазват защитните мерки или използваха вредни средства за лечение. Някои нарративи по време на пандемията бяха част от геополитическа битка. Докато САЩ се ангажираха с тайни информационни операции, руски и китайски лица, свързани с държавата, координираха кампании, които използваха генерирани от AI профили в социалните медии и микротаргетиране, за да формират мнения на ниво общности и индивиди.
Възможностите за микротаргетиране могат да се развият бързо, тъй като методите за свързване на мозъка с машини стават все по-ефективни в събирането на данни за когнитивните модели. Начините за осигуряване на по-добър интерфейс между машините и човешкия мозък варират от усъвършенствани електроди, които могат да се поставят на скалпа, до очила за виртуална реалност със сензорна стимулация за по-реалистично преживяване.
Програмата Next-Generation Nonsurgical Neurotechnology (N3) на DARPA илюстрира как тези устройства могат да станат способни да четат и записват едновременно от и в различни точки на мозъка. Тези инструменти обаче могат да бъдат хакнати или да бъдат подхранени с отровни данни като част от бъдещи стратегии за манипулиране на информацията или психологическо разстройство. Прякото свързване на мозъка с цифровия свят по този начин ще размие границата между информационната сфера и човешкото тяло по начин, който досега не е бил възможен.
Правна празнота
Традиционните закони на войната приемат физическата сила, като бомби и куршуми, за основна заплаха, оставяйки когнитивната война в правна сива зона. Психологическата манипулация е ли „въоръжено нападение“, което оправдава самозащита съгласно Хартата на ООН? Към момента няма ясен отговор. Държавен субект би могъл потенциално да използва дезинформация в областта на здравеопазването, за да причини масови жертви в друга страна, без официално да започва война.
Подобни празноти съществуват и в ситуации, в които войната, такава каквато я познаваме, всъщност е в ход. Тук когнитивната война може да размие границата между позволената военна измама (военни хитрости) и забранената вероломност.
Представете си хуманитарна програма за ваксинация, която тайно събира ДНК, докато военните сили я използват за картографиране на мрежи от бунтовници, организирани по кланове.
Такава злоупотреба с доверието в медицината би представлявала вероломство според хуманитарното право – но само ако започнем да признаваме такива манипулативни тактики като част от войната.
Разработване на правила
И така, какво може да се направи, за да се защитим в тази нова реалност? Първо, трябва да преосмислим какво означават „заплахи“ в съвременните конфликти. Хартата на ООН вече забранява „заплахи за употреба на сила“ срещу други нации, но това ни затваря в мислене за физически заплахи.
Когато чужда сила залива медиите ви с фалшиви здравни предупреждения, предназначени да създадат паника, това не заплашва ли страната ви също толкова ефективно, колкото военна блокада?
Въпреки че този проблем беше признат още през 2017 г. от групите експерти, които изготвиха Талинския наръчник за кибервойна (правило 70), нашите правни стратегии все още не са го настигнали.
Второ, трябва да признаем, че психологическата вреда е реална вреда. Когато мислим за военни рани, си представяме физически рани. Но посттравматичният стрес отдавна е признат за легитимна военна рана – защо тогава не и последиците за психичното здраве от целенасочени когнитивни операции?
Накрая, традиционните закони на войната може да не са достатъчни – трябва да потърсим решения в стратегиите за защита на правата на човека.
Те вече включват защита на свободата на мисълта, свободата на мнение и забрана на военната пропаганда, които биха могли да предпазят цивилните лица от когнитивни атаки. Държавите имат задължение да спазват тези права както на своя територия, така и в чужбина.
Използването на все по-сложни тактики и технологии за манипулиране на познанието и емоциите представлява една от най-коварните заплахи за човешката автономия в наше време. Само чрез адаптиране на нашите правни стратегии към това предизвикателство можем да насърчим устойчивостта на обществото и да подготвим бъдещите поколения да се справят с кризите и конфликтите на утрешния ден.
Източник: The Conversation ; Автор:
