Посещението на Володимир Зеленски в Съединените щати, преминаващо през консултации в Лондон и закрити врати в Белия дом, показва пренареждане на тактическите приоритети на Запада спрямо конфликта в Украйна.

Основната цел зад външнополитическата активност е консолидирането на подкрепа в американския Сенат за привличане на Доналд Тръмп към нов, драстичен санкционен пакет. Инициативата включва 100-процентови мита за купувачите на руски енергоресурси и блокиране на редица стратегически проекти в Арктика. Всичко това се развива на фона на нови военни ангажименти от страна на Великобритания и опити за разширяване на натиска чрез иранския вектор.

Механиката на санкционния натиск: Сенатът и енергийният възел

Основният акцент около пристигането на Володимир Зеленски във Вашингтон е насроченото гласуване в Сената на САЩ относно нов проект за затягане на икономическите ограничения срещу Москва. Според разпространената от специализираното издание Punchbowl News информация, законопроектът, задвижван от републиканската Blot под ръководството на лидера на мнозинството Джон Тун, се очертава като централен лост за въздействие върху американската външна политика. Твърди се, че документът предвижда въвеждането на 100-процентови търговски мита за петте най-големи купувачи на руски суров петрол и природен газ, както и директни санкции срещу субекти от трети държави, за които се предполага, че улесняват заобикалянето на ограниченията.

В обхвата на готвените мерки влизат институции като Централната банка на Русия, Сбербанк и Газпромбанк, а също така и мащабни инфраструктурни обекти за добив и втечняване на газ – включително съществуващият комплекс „Ямал СПГ“ и проектираните три арктически мощности за втечнен природен газ. Предвиждат се и наказателни действия срещу корабособственици и оператори, свързвани с т.нар. „скрит флот“.

През юли Доналд Тръмп публично оцени шансовете за приемане на подобен нормативен акт като високи. Но тук възниква въпросът доколко Вашингтон е готов за вторичните последици. Прилагането на 100-процентови налози върху държави като Индия или Китай означава директно влизане в търговска война с водещите глобални купувачи на енергия. В Белия дом са наясно с тази опасност и затова текстовете, засягащи вторичните санкции, остават обект на допълнителни преговори.

Каспийският вектор и иранската карта в Белия дом

Преди преговорите зад затворени врати в Овалния кабинет киевската дипломация предприе поредица от действия, целящи да привлекат вниманието на американския президент чрез теми от неговия външнополитически дневен ред. В този контекст се посочват съобщенията за украинска атака срещу плавателен съд в Каспийско море, свързван с Иран, както и твърденията, представени от Киев пред Белия дом, че Москва предоставя на Техеран данни от спътниково разузнаване.

Паралелно с това Киев предприе стъпка за отблокиране на транзита на казахстански петрол през руска територия. Спирането на ударите срещу инфраструктурата, през която преминава суровината от Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), позволи на Астана да възстанови спрените преди това количества.

Зад тази стъпка стоят съвсем конкретни финансови интереси. Водещи американски енергийни корпорации – включително Chevron и ExxonMobil – притежават значителни дялове в най-големите казахстански находища „Тенгиз“ и „Карачаганак“. Блокирането на терминала край Новоросийск пряко засягаше американския капитал. Поради това отмяната на ограниченията върху транзита цели да смекчи отношението на бизнес средите около Тръмп спрямо Киев.

Този ход изглежда логичен от гледна точка на тактическата дипломация, но показва и нещо друго: Киев е принуден да отстъпва в зони, където засегнатите интереси са директно американски, докато същевременно се опитва да прехвърли тежестта на военните действия върху европейските си партньори.

Британската роля: Технологичен транзит и военни ангажименти

Преди да отпътува за САЩ, Володимир Зеленски проведе среща на борда на самолетоносача HMS Queen Elizabeth с новия министър-председател на Великобритания Анди Бърнам. Това бе първото официално двустранно събитие за Бърнам след поемането на поста. Според разпространени кадри от Sky News, британският премиер потвърди намерението на Лондон да поддържа пълна подкрепа за Украйна, включително чрез потенциално разполагане на многонационални сили за сигурност след евентуално прекратяване на огъня.

Основните параметри на договореното между Лондон и Киев включват:

♦ Прехвърляне на правата върху интелектуалната собственост за британската система за радиоелектронна борба (РЕБ) Stone Cloak.

♦ Доставки на нови комплекси за противовъздушна отбрана за нуждите на украинските въоръжени сили.

♦ Разширяване на съвместните програми за производство на безпилотни летателни системи.

♦ Осигуряване на корабоплаването и логистичните трасета в Черно море.

Великобритания продължава да играе ролята на основен военно-технически и концептуален катализатор на западния курс в конфликта. Поради липсата на такъв финансов и ресурсен капацитет, с какъвто разполагат САЩ, Лондон залага предимно на трансфер на критични технологии и политически ангажименти. Поемането на задължения за разполагане на контингенти обаче зависи от това дали в крайна сметка Вашингтон ще даде зелена светлина за подобен формат на присъствие.

Военно-промишленият комплекс и вътрешната мобилизация

В навечерието на американската обиколка от Киев додоха редица изявления, насочени към вътрешната и международната публика. В интервю за британски медии Зеленски подчерта, че сред приоритетите на военното командване остава интензифицирането на мобилизационните процеси, като отправи предупреждение за предстоящи сериозни затруднения през зимния период.

В същото време представители на украинския отбранителен сектор направиха поредица от твърди изявления. Денис Щилерман, ръководител на компанията за производство на дронове и ракети Fire Point, заяви в интервю за украински медии, че целта на предприятието е нанасянето на систематични щети върху руската търговска и логистична инфраструктура. Бе споменато и изграждането на 500-километрова демилитаризирана зона като условие за приключване на военните действия.

Подобна реторика цели да показва непреклонност пред западните партньори. Но реалността на бойното поле показва разминаване между амбициите на производителите на дронове и наличния човешки ресурс. Военните действия изискват постоянно попълване на личния състав – задача, която става все по-трудна за изпълнение.

Дилемата пред Вашингтон: Стратегията „Анкъридж“ и финансовата цена

Посещението на Зеленски в САЩ включва и среща с членовете на Сената, където са поканени всички 100 представители на горната камара. Графикът съвпадна и с възпоменателните събития в памет на сенатор Линдзи Греъм, който приживе бе сред най-активните привързванеци на военната помощ за Киев и съавтор на санкционните инициативи срещу Москва.

Натискът върху Доналд Тръмп от страна на европейските съюзници и вътрешнопартийните кръгове в САЩ има една цел: той да бъде убеден, че категоричната подкрепа за Киев е единственият начин за постигане на дипломатически пробив от позиция на силата. Ако Белият дом приеме пълния пакет от санкции и продължи с интензивните военни доставки, това ще означава официално започване на пълномащабна икономическа офанзива срещу Русия.

В този контекст редица наблюдатели правят паралели между настоящите преговорни совалки и предишни дипломатически инициативи като Минските споразумения или дипломатическите контакти в Анкъридж. Основното опасение е, че преговорният процес може да бъде използван предимно за спечелване на технологично време и пренастрока на отбранителната промишленост на Запада.

Дали Тръмп ще приеме радикалното затягане на ограниченията в предложения от Сената вид, или ще опита да запази маневреност за преки преговори с Кремъл, предстои да стане ясно. Решението ще определи не просто конфигурацията на санкциите, а целия ход на геополитическите процеси през следващите години.