За ампутираното достойнство няма протези
През последните дни и дори седмици се забелязва активирането на публични личности с обществена трибуна, които бранят правителството и властта, стигайки до крайността пряко или индиректно да определят критиците като хора, които нито разбират, нито трябва да критикуват, но и са малцинство.

Подобно активиране няма идеални, безкористни мотиви, то е добре подплатено и отглеждано чрез подплатяване дълго време или тепърва ще бъде. Същите самодоволни „интелектуалци“ преди защитаваха със същия висок плам други покровители, които после отрекоха. Това не е интелектуален елит.

В момента България няма интелектуален елит, също както няма политически елит.

Едното е функция на другото. Те са продукт на същата политическа антиселекция, която вече достига своя кадрови антивръх.

Тези защитници даваха трибуна на същите управляващи, за да бранят договора с Боташ и обясняваха как той е печеливш. Печеливш ли е? Сега защитават власт, която оправдава, но и те оправдават от нейно име, решението на Народното събрание, което официално направи България участник в чужда война. Но не просто чужда на нас като цивилизация, но и на губещата страна.

Тепърва ще плащаме и за Боташ, където истинския провал предстои чрез поредното национално предателство. А то е много по-дълбоко от магистралата и земята, то е в съзнанието и ще мине през религиозните часове в училищата.

Ще плащаме и за взривените отношения между България и Иран, които обаче са част от мрежа на взаимовръзки с други държави, по-точно Русия и Китай. И последиците ще са дългосрочни, а не само реалната близка във времето възможност за удар срещу България. Дори да не е голяма, тя е реална.

Лъжат и за заявеното приятелство с Иран, тази заявка не съответства на истината в двустранните отношения, нито за това как са приети те, включително в изминалата седмица. Има въпроси, които надскачат личностните отношения в името на държавата, но го няма осъзнаването от страна на същата власт, то е невъзможно, защото нивото е ниско.

Фактът е, че законодателният орган на държавата е инструктиран и приема официален акт за съучастие в агресия.

Искат търпимост, искат 100 дни, дори и година търпимост, но удобно пропускат факта, че тази власт не е нова, защото тя е съставена от стари кадри – на ДПС, ГЕРБ, ИТН, БСП, голяма част са от инкубатора на НДСВ.

Същите, които управляват държавата през последните над 20 години. Това не е удобно да се отчита като факт от интелектуалците-защитници. Как могат стари кадри да изработят нова политика и нова среда? Всяка програма и всяка кауза се изпълнява от кадри. Нито програма има, нито кауза, а хората са същите, и те не стават.

Стратегия е интелектуална и волева невъзможност, оскъдност на капацитета и възможностите. Хора с капацитет и смелост имаше, но бяха подведени и прогонени, а такива повече не се връщат, защото носят лично достойнство.

Само слепец или човек с добре подплатена слепота има нужда от 100 дни, когато първо има признаци и предпоставки, а после са първите доказателства, в първите дни, а след това още 2 месеца, изпълнени с ежеденвно доказване на некомпетентност и вреда за държавата.

се стига до необходимостта по контрол на щетите, когато бъде активиран интелектуалния журналистически и анализаторски елит.

В момента България е в своята най-ниска точка, която постоянно достига ново дъно – разпадаща се държавност, парцелирана между вътрешни и външни кръгове, страхливи и зависими управляващи, разпадащи се обществени отношения, липсата на съзидателност и катастрофата на образователната система, културния упадък и много други пластове.

Държавата вече е в състояние на разпад. В констатацията се крие и отговора какво трябва да се промени. Но няма как да е с тази политическа антиселекция, нито с прислужващия интелектуален антиелит.

Въпросите за разпада на образователната система и паралелния процес на обществен разпад тепърва ще се доказва като най-значимата, най-дълбоката тема. Но тя не може да бъде решена от този антиелит и неговия обслужващ персонал. Те могат само да рушат.

Настъпва времето, което изисква от хората, които сме патриоти, но професионалисти в различни сфери, дори да сме с различни политически възгледи, да намерим общ политически път с цел дълбока обществена и политическа промяна и нов обществен договор.
Станислав Бачев