Най-бедните членки на ЕС, които до неотдавна нямаха търпение да се разделят с националните си парични единици за сметка на еврото, сега избягват единната валута – красноречив признак за падението на еврозоната от престижен и стабилен клуб до радиоактивен регион на финансова зараза, пише Йълдъз Садъкова. Новоразвиващи се икономики като България пазят дистанция заради страховете, че членството ще ги дърпа надолу и ще изиска от тях да се включат със собствени средства в спасяването на затруднените им съседи.
Българският финансов министър Симеон Дянков заяви миналата седмица за в. „Файненшъл таймс Дойчланд“, че макар София да покрива критериите за присъединяване, ще изчака да види каква форма ще придобие блокът. За разлика от останалите му европейски колеги българският финансов министър не се притеснява да говори открито за евентуален срив на паричното обединение. „Мисля, че има голяма вероятност еврозоната да престане да съществува в следващите шест месеца“, заяви Дянков за местен телевизионен канал през ноември 2011 г. Сега той казва, че преди да вземе решение, България иска да види дали регионът ще се споразумее за емитиране на единни облигации. За мнозина мярката е от решаващо значение за смъкването на лихвите по кредитирането на страни като Испания и Италия. „Искаме да знаем как ще изглеждат тези правила и дали ни носят преимущество, или са предимно в полза на най-силно задлъжнелите страни“, заяви Дянков в интервюто си за финансовото издание.
Позицията му отчетливо контрастира с по-ранния евроентусиазъм на София. През декември 2009 г. Иван Искров, управител на Българската народна банка (БНБ), изрази недоволството си, че въпреки че отговаря на изискванията (ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП), страната остава извън еврозоната заради „неписани правила“. „Новите членки на ЕС са поставени в позицията да стрелят по движеща се мишена с патрони за пъдпъдъци“, така управителят на централната банка коментира обезсърчените амбиции на нововъзникващите икономики за влизане в елитния клуб.
Днес въпросът за обединяването на задълженията е само един от възпиращите фактори за България. „Ползите намаляват, а разходите растат. Все още има риск от разпадане на проекта“, казва Георги Ангелов, икономист от институт „Отворено общество“ в София. „Социологическите проучвания показват силно занижена подкрепа за присъединяването към еврозоната“, допълва той, като обяснява, че за България въвеждането на еврото е вече под въпрос. В изследване от 2011 г. на финансирания от Джордж Сорос институт 52% от запитаните са се обявили против еврото и едва 25% подкрепят промяната. Освен единните облигации притеснение у България буди и перспективата да трябва да се включи във финансирането на новия спасителен фонд, казва Ангелов. „Ако страната стане част от еврозоната, ще трябва да дадем огромно количество пари в подкрепа на Испания, Гърция и Ирландия“, казва той и допълва, че като най-бедните граждани на ЕС българите са против подпомагането на тези страни, които при всичките им неволи си остават по-богати.
Испания се върна в новините през последните дни. Въпреки че осигури спасителен пакет  до €100 млрд. за разклатените си банки, измъчваната от рецесия страна продължава да се сблъсква с високи лихви по кредитирането. Испанската безработица е най-високата в ЕС и вече е на рекордно равнище за 36-годишната демократична история на страната. През второто тримесечие на 2012 г. показателят се покачи на 24,6%, като повече от половината от младото население е без препитание. На този фон растат опасенията, че Испания може скоро да се нуждае от спасяване не само на банките си, но и на правителството. Страната в сърцевината на еврокризата, Гърция, също е под светлината на прожекторите заради възобновените страхове, че въпреки отпуснатите милиарди евро помощ може да фалира през есента и да напусне еврозоната с разрушителни икономически последици за целия регион. Заразата заплашва дори държавите с първокласен кредитен рейтинг като Германия и Холандия. Moody’s Investors Service наскоро предупреди, че може да свали оценките им от ААА. Според Маастрихтския договор всички членки на ЕС са длъжни в даден момент да приемат еврото, след като са изпълнили икономическите и правните критерии,  Великобритания и Дания са изключение. За България не е разумно в този момент да се излага на трусовете в еврозоната, казва Ангелов. Наред с всичко останало присъединяването ще застраши българските банки, които за разлика от финансово затруднените си конкуренти в еврозоната са стабилни, допълва той. „Няма смисъл от подобен ход  сега, когато кредиторите в Европа имат по-ниско капиталово съотношение и ликвидност“, казва още Ангелов. Изискването за капиталовата адекватност на българските банки е над 17% при 9% за институциите в еврозоната. Друга спирачка е стремежът към данъчна хармонизация в паричното обединение, тъй като България иска да запази изгодните си ставки, за да привлича инвестиции и да стимулира растежа, обяснява специалистът.

По „Маркет уоч“