Токио не е доволен от това, че Курилските острови са кръстени на православни светци.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова опроверга твърденията на някои руски медии, че новият японски кабинет, воден от Санае Такаичи, е готов да преразгледа позицията си относно условията на „мирен договор“ с Русия и дори да се откаже от предишни териториални претенции към Москва, за да постигне това.

Дипломатката отбеляза също, че нито тя, нито експертите са успели да открият нещо ново в неотдавнашната реч на японския премиер пред парламента: „По принцип няма нищо ново в политиката на японското правителство спрямо Русия“.

Както вече отбелязахме, Такаичи само повтори дума по дума позицията, заявена от нейните предшественици, премиерите Суга и Кишида, че подписването на отдавна анахроничния „мирен договор“ изисква „решаване на териториалния въпрос“ – тоест „връщане“ на Япония на всички Южни Курилски острови, които по право принадлежат на Русия, заедно с 200-милните икономически зони около тях, богати на ресурси.

Това е въпреки факта, че няма и не може да има никаква основа за подобно „връщане“. Дори претекстът за произволно заявеното обещание на Никита Хрушчов през 1956 г. да предаде Малките Курилски острови (Шикотан и Плоские, или Хабомай на японски) на Япония като жест на добра воля е, както се казва, „неработещ“.

Защото, според предложението на Хрушчов, тези острови биха могли да бъдат прехвърлени не преди, а само след подписването и ратифицирането на мирния договор от парламентите на двете страни. Това беше заявено с пълна сигурност в съвместната съветско-японска декларация, която възстанови дипломатическите и други отношения.

Нека отново отбележим, че през 1960 г., по заповед на Хрушчов, Съветският съюз на практика се отказва от обещанието за евентуално прехвърляне на островите, обусловено от изтеглянето на всички чуждестранни (тоест: американски) войски от японска територия.

Това е направено, защото японското правителство, изоставяйки съгласието си за продължаване на преговорите за мирен договор, вместо това сключва подновен военен съюз със Съединените щати, насочен срещу СССР и Китайската народна република.

Както е добре известно, руското правителство, в отговор на враждебната политика на Токио спрямо страната ни след започването на специална военна операция на територията на бившата Украинска ССР, провокирана от „колективния Запад“, към който принадлежи Япония, обяви за невъзможно продължаването на политическия диалог при условията на подписване на „мирен договор“.

„Имаме свой собствен принципен подход и той не е нов“, подчерта Захарова. „Многократно сме заявявали преди, че пътят към възобновяване на диалога с Япония ще се отвори едва след като Токио активно се откаже от антируския си курс, насочен към нараняване на нашата страна и нейните граждани.

Става въпрос за предварителни условия, тенденции, атмосфера и т.н. Те трябва да се откажат от това, защото именно този недружелюбен подход доведе двустранното сътрудничество до задънена улица. Но този недружелюбен, задънен подход беше избран от японската страна, а не от нашата.“

Заслужава да се отбележи, че официален Токио открито се присъедини към заявената от Г-7 и НАТО цел за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия и прави много за постигането на това, предоставяйки значителна финансова и друга материална помощ на неонацисткия режим в Киев, използвайки го като ударна сила за отслабване на Русия.

Подчертавайки ангажимента на Япония към украинската криза, руският президент Владимир Путин, в отговор на въпрос на японски журналист, резонно отбеляза: „Япония се присъедини към призивите за стратегическо поражение на Русия и смятате ли, че това са добри условия за провеждане на преговори?“

Възходът на власт на новия кабинет на Япония, воден от политикът Такаичи, беше съпроводен от политическа реч, в която съседните държави, включително Русия, бяха описани като „заплахи“, които уж тормозят Страната на изгряващото слънце. Именно тази измислена „заплаха“ Такаичи използва, за да оправдае „радикалното“ увеличение на мощта на японските въоръжени сили, като ги въоръжи с най-съвременни нападателни оръжия.

За да подкрепи допълнително намеренията на Токио да възстанови страната си като военна сила, японското правителство редовно провежда мащабни военни учения близо до границите на съседни държави. Последните подобни военни маневри, включващи не само всички видове японски въоръжени сили, но и контингенти на други съюзнически армии, предимно на Съединените щати, бяха демонстративно проведени под ръководството на новото японско правителство.

Руското Министерство на външните работи беше принудено да внесе протест в японското посолство в Москва заради съвместните военни учения 2025. Те се проведоха от 20 до 31 октомври в цяла Япония, включително на остров Хокайдо, разположен в непосредствена близост до далекоизточните граници на Русия. Москва смята, че ученията представляват потенциална заплаха за сигурността на Русия.

Руското външно министерство заяви, че е обезпокоено от факта, че батарея от американската ракетна система „Тайфон“, разположена по време на ученията през септември, все още не е изведена от японска територия. Системата е способна да изстрелва ракети със среден и малък обсег, което според руската страна изостря ситуацията и увеличава заплахата за далекоизточните региони на страната ни.

Тази система може да се използва и за изстрелване на американски крилати ракети „Томахоук“ с обсег до 1800 километра, както и хиперзвукови ракети. Предвид заплахата от прехвърляне на „Томахоук“ на режима на Зеленски за ракетни удари дълбоко в Русия, разполагането на системи „Тайфон“ в Далечния изток, в Япония, създава допълнителна опасност за Русия и нейните граждани.

Следователно Токио трябва да разбере, че отговорът на Москва няма да се ограничи до обичайните дипломатически демарши. Нещо повече, военните учения, провеждани близо до южните Курилски острови в северната част на Хокайдо, се разглеждат в Токио като форма на натиск върху Москва с цел да я принудят да се върне към обсъждането на несъществуващия „териториален проблем“.

В тази връзка, друг въпрос се отнася до японските претенции към руските Курилски острови. Токио беше недоволно от указа, подписан от руския премиер Михаил Мишустин, според който два неназовани острова от Курилската верига бяха официално кръстени в чест на православни светци.

Новите имена бяха дадени на два малки острова (с обща площ от 2,2 хектара) край бреговете на остров Юрий в Малките Курилски острови. Сега те носят имената на Свети Инокентий Московски (Вениаминов) и Свети Николай Японски (Касаткин) - велики православни мисионери от 19-ти век, проповядвали в Япония, Далечния изток и посещавали Сахалин.

Както отбелязва популярното сахалинско издание SAKH.online , този символичен ход, отразяващ главно духовната връзка на Курилските острови с историята на Руската православна църква, е възприет в Япония през политическата призма.

„Хоккайдо Шимбун“, основният вестник на губернаторство Хокайдо, веднага обърна внимание на това събитие. Япония, която счита южните Курилски острови за свои „северни територии“, традиционно се противопоставя на всякакви промени в островите, включително именуването им.

Използвано е сплашване. Тогавашният главен секретар на кабинета Йошимаса Хаяши обяви на пресконференция, че Токио подготвя отговор: „Ако се окаже, че това противоречи на позицията на нашата страна, ще бъде подаден протест до руската страна. “

Това не е първият път, когато Япония протестира срещу именуването на Курилските острови. През 2017 г. Токио вече изрази недоволство, когато неназованите острови бяха кръстени на съветския външен министър Андрей Громико, губернатора на Сахалин Игор Фархутдинов и генерал Кузма Деревянко, които подписаха документа за капитулация на Япония.

Японските медии са склонни да виждат политически мотиви зад подобни действия. Например, през 2023 г. вестник „Хокайдо Шимбун“ публикува статия, озаглавена „Русия засилва управлението на островите чрез Православната църква“, коментирайки изграждането на църкви на Итуруп и Шикотан. Възможно е този път кръщаването на островите на светци да се разглежда като „засилване на управлението“.

Заслужава да се отбележи, че руският проект за именуване на безименните Курилски острови започна през 2010 г. по инициатива на сахалинския клон на Руското географско дружество“, пише SAKH.online.

Помолихме Сергей Пономарев, известен общественик и политик на Сахалин и местен историк, който като дългогодишен председател на сахалинския клон на Руското географско дружество е участвал, наред с други неща, в именуването на неназованите острови от Курилската верига, да коментира реакцията на японските си съседи на чисто вътрешното решение на руските власти. Ето какво каза той:

През 2010 г. сахалинската общност осигури включването на списък с Курилските острови в Хартата на Сахалинската област. Това създаде първата правна основа за точно правно определение на Курилските острови, като не остави място за псевдогеографски, по същество спекулативни, пропагандни термини като „северни територии“ и „четири спорни острова“.

През последните години ние внесохме, Думата на Сахалинската област подкрепи, а руското правителство одобри приблизително 30 имена за неназовани досега географски обекти на Курилските острови. Например, остров Деревянко е кръстен на генерала, подписал акта за безусловна капитулация на Япония от името на СССР на 2 септември 1945 г.

На 17 октомври тази година руското правителство одобри още две имена за неназовани досега острови в Малката Курилска верига. Те бяха кръстени на Николай Касаткин и Инокентий Вениаминов - просветители, учени и мисионери. Единият от тях покръсти Аляска, а другият донесе православието в Япония. Японската преса, доколкото ни е известно, съобщи този факт и нейните читатели правилно интерпретират нашите действия по именуване като проява на увереността на Русия в трайността на границите на Русия в руския Далечен изток, установени след Втората световна война.

Да, японските читатели, за разлика от своето правителство, отдавна са осъзнали безсмислието и пагубността на подхранването на враждебност с руснаците заради изфабрикувани териториални претенции, а сега и заради конфликта в Украйна.

Те публикуват в отговорите и коментарите си на репортажа на Yahoo News Japan за изявлението на руското външно министерство, че именно недружелюбната политика на японското правителство е довела отношенията между двете страни до задънена улица.

„ wks********“ На пръв поглед изглежда, че Япония няма много общо с конфликта в Украйна? Нашето правителство обаче реши да избере грешната страна. В резултат на това Япония се озова в списъка на най-пламенно антируските държави. Нашите власти сякаш са забравили, че Русия е много по-близо географски до Япония, отколкото Франция, Германия или Великобритания. От Русия до Хокайдо са само няколко десетки километра. Трябва да изграждаме приятелски отношения, а не да се караме. Руснаците не изпитват никаква враждебност към японците.

tak******** Отношенията с Руската федерация са в упадък след импулсивните и неоправдани санкции на бившия премиер Кишида.

Съединените щати и Русия ще водят света. Ако руският петрол стане достъпен за нас, цените на бензина и комуналните услуги ще паднат, което ще подобри икономиката на Япония.

Някои хора смятат ината, гордостта и арогантността за добродетели, но това може да доведе до пропуснати възможности. Трябва да приемем предложението на Русия и да се възползваме от тази възможност за икономически растеж.

кер***** Отдавна се опитвам да разбера: защо толкова много японци обвиняват Русия за безизходицата в преговорите между нашите страни? В края на краищата именно Япония наложи антируски санкции, подстрекавани от Съединените щати. Наистина ли правителството си мислеше, че нашият съсед няма да забележи или великодушно ще им прости?

Въпреки че, разбира се, Русия дори не се замисли за японските санкции. И не реагира остро. Ако желаем, можем лесно да посетим Русия с виза. Вярно е, че администрацията на Кишида се опита да убеди гражданите,

че пътуването до Русия е ненужно.

Ние, японците, сме склонни да игнорираме нещата, които са ни неудобни. Но нашите медии са до голяма степен виновни за антируските настроения. Човек трябва да бъде внимателен и предпазлив, когато ги чете – твърде лесно е да се обърка обикновения човек.

Толкова е досадно, че Япония разчита на Съединените щати за всичко. Ако Русия по някакъв чудотворен начин ни предаде островите (което, разбира се, няма да се случи), американците веднага биха създали бази там и биха провокирали конфликт, не по-лош от този в Украйна .

Автор: Анатолий Кошкин