„Една валута не може да бъде стабилна, ако бъдещето й е под въпрос“, каза Йорг Асмусен, влиятелният германски представител в Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Той загатна за пълна подкрепа на предвидения от шефа на банката Марио Драги план за купуване на държавни облигации, с което пренебрегна предупрежденията на Bundesbank, че мащабна намеса от този тип ще означава практическа монетизация на дълг и индиректно фискално подпомагане на неплатежоспособните членки в разрез с основополагащия договор на ЕС.
Асмусен заяви за всекидневника „Франкфуртер рундшау“, че скокът в доходността по облигациите на южноевропейските страни през последните месеци „отразява страховете от разпад на еврото и наличието на валутен риск“, а не толкова лошите икономически политики на съответните правителства. Подборът на думи е от изключително значение. Ако може да се покаже, че ЕЦБ действа, за да предотврати срив на еврозоната, покупките на дългови инструменти няма да бъдат определяни като спасяване на Италия или Испания. Асмусен потвърди, че програмата може да е в неограничен мащаб, голяма крачка от интервенциите през последните две години, които не спряха изтичането на капитал. „Дейли телеграф“  потвърди информациите в сп. „Шпигел“, че анализаторите на ЕЦБ проучват планове за поставяне на таван на доходността по испанските и италианските държавни ценни книжа, наред с други опции. Това може да се окаже решителната стъпка, за която критиците по цял свят настояват вече две години. Улрих Биндсайл, генералният директор на ЕЦБ за пазарните операции, оглавява плановете в преговори със специалистите от националните централни банки. Комисиите по пазара, паричната политика и управлението на риска работят върху чернова. „Те не заемат страна, а просто излагат позитивите и негативите, като решението остава в ръцете на Управителния съвет“, казва дипломат от ЕС.
Асмусен получи назначението си в ЕЦБ от германския канцлер Ангела Меркел през януари и е част от вътрешния й кръг. Той бе в отпуск, когато съветът на банката (17-те управители на отделните централни банки плюс шестимата членове на изпълнителния борд) подкрепи плана на Драги по-рано този месец. По това време не бе ясно каква е позицията на Асмусен. Подкрепата му за Драги е ключова. Поне на теория, ЕЦБ може да приложи политиката си с гласовете на мнозинство, но би било опасно това да стане срещу съпротивата на Германия. „Това е повратен момент“, казва Раул Руперал от центъра Open Europe. „Асмусен бе лично избран от Меркел за поста. Това означава, че Драги е успял да направи малък пробив в привидно непоклатимата германска стена. “  
Ангела Меркел заяви миналата седмица, че планът на Драги е в съответствие с германската политика, стига условията, поставени на Испания и Италия, да са достатъчно строги, но Берлин постоянно праща смесени послания. Финансовият министър Волфганг Шойбле заяви в неделя, че финансирането на държавните дефицити от ЕЦБ е анатема: „Ако започнем, няма да му се види краят.“ Bundesbank разкритикува плана на Драги в месечния си доклад за август с довода, че покупките на облигации носят „сериозен риск за стабилността“.
Далеч не е ясно кой ще излезе победител от схватката за германската парична душа, но засега изглежда, че Драги си е осигурил достатъчно свободно пространство от Берлин, за да придвижи идеите си. Скорошното въвеждане на плана му зависи от испанското правителство. ЕЦБ няма да се намеси, докато държавите длъжници не поискат официално съдействие от спасителните фондове (EFSF и ESM) и не подпишат меморандум, с който се разделят с фискалния си суверенитет. Тези фондове действат като изпълнители, което позволява на ЕЦБ да се намеси по-късно с истинската си мощ. Тази двойствена функция е условието за мълчаливата подкрепа на Меркел. Испанците се пазарят за изискванията по пакетите. Финансовият министър Луис де Гиндос заяви през уикенда, че няма да задейства механизма, докато ЕЦБ не обещае неограничени покупки на облигации. Мадрид постепенно налага икономии за €102 млрд. Според Bank of America това е еквивалентно на фискално затягане в размер на 4,8% от БВП тази година и 2,7% през следващата на циклично коригирана база. При безработицата си от над 24% страната вероятно ще откаже да затегне още повече колана.

По в. „Дейли телеграф“