Германците могат да са доволни от себе си. Тяхната сила обаче е всъщност само огледалото, което отразява слабостта на останалите европейци днес. Германия е царството на инертното равновесие, смята един британски историк.
В последно време Европа сякаш отново намрази Германия. Примери не липсват – в Испания, Гърция, Италия и Кипър облякоха канцлера Меркел в нацистка униформа, за да излеят гнева си срещу нейната строга политика на икономии. Но какво са направили германците, та пак си навлякоха толкова омраза?
Там е работата, че всъщност нищо не са направили, пише британският историк Брендан Симс в статия, публикувана в списание “Ню Стетсмън““. През последните десет години те не правиха всичко онова, което вършеха останалите, казва ученият. Причините за икономическата и финансовата криза в европейските страни са различни, наистина, но навсякъде са свързани с едни или други грешни стъпки, които германците не последваха: за разлика от ирландците и испанците германците не се полъгаха от балона с недвижимите имоти и вместо масово да стават собственици, продължиха масово да си живеят под наем; за разлика от италианците германците не превърнаха политиката си в своего рода цирк, който разяжда доверието в държавните заеми и за разлика от гърците германците все още разполагат с политическа система, която – при всичките си недостатъци – се основава на честността и прозрачността.
С други думи, слабостите на другите, а не толкова собствените постижения укрепиха силата на Германия, констатира историкът. Това е слаба утеха за средиземноморските европейски страни, ако изобщо може да се нарече утеха и ако изобщо приемем подобна историческа оценка. Само че Брендан Симс предлага не актуален политически коментар, а сгъстен обзор на новата политическа история на Европа от 16-ти век насам. От тази историческа перспектива т. нар. германски проблем се откроява още от времето на Бисмарк и германската държава през 19-ти век. Силата на Бисмаркова Германия е твърде голяма за тогавашната европейска държавна система, но и твърде малка за упражняване на хегемония и влияние върху световната политика.
Тази стара диагноза, поставена още от Метерних и подновена по-късно от Хенри Кисинджър, Брендан Симс сега използва отново с оглед на неравновесието в еврозоната. Той изтъква – подобно на полския външен министър Радослав Шикорски - че в много по-голяма степен Германия би трябвало да поеме ролята на водач, сочещ пътя, който извежда от настоящата криза. В това, че тя не успява да поеме изцяло тази роля, се крие и ключът за новата германофобия, възраждаща с нова цел стари представи на омразата – инертната сила на германците отразява като в огледало слабостите на другите европейци, но по никакъв начин не помага за тяхното преодоляване. Защото е преди всичко и само деспотична, смята Брендан Симс.
По „Дойче веле“