На теория абсолютно всички обществени структури у нас, включително и синдикатите, са „за“ приватизацията, включително и на „Булгартабак“. На практика обаче, щом се зададе кандидат-купувач, техните предложения за най-различни ангажименти към него не спират. Да се запази броят на работните места, да не се намаляват заплатите, да се инвестира в модернизацията и пазарното развитие на предприятието и т.н.
Някои от тези искания са в пряко противоречие, но понякога минават. Само че няма как да се изпълнят – не може едно дружество хем да се модернизира, хем да запази работниците, че и да им плаща по-високи заплати. Тъй като по света няма чак толкова „комплексен“ инвеститор, до този момент тютюневият холдинг си остава държавен и със затихващи функции. Пазарният му дял от над 80 на сто сега е едва 36% и тенденцията е да намалява, а не да се увеличава.
От години от цигареното дружество тръбят, че пробиват на близкоизточните пазари, премълчавайки факта, че там се търсят „по-серт“ папироси, чието съдържание на катран, никотин и въглероден оксид се оценява едва ли не като полезно.
При поредния опит за приватизация на холдинга не липсва нито едно от изброените изисквания, което навежда на извода, че за синдикатите „Булгартабак“ е най-удобен като държавно дружество.