Димитър Петков е убит към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година. Това е един злощастен жребий за водачите на Народнолибералната партия. Когато убиват Стефан Стамболов на ул. "Раковски", до него във файтона е Димитър Петков. След това, когато убиват Димитър Петков на "Цар Освободител", до него е д-р Никола Генадиев. И през есента на 1923 г. д-р Никола Генадиев е убит на ул. "Кракра".

Трима водачи на една политическа партия са убити така съдбовно свързани. Политическото насилие в България има корени още след Освобождението, каза за БГНЕС акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН. Ако наредят паметните плочи около Народното събрание, ще има поне десет на убити народни представители.

Атентатът е рискът на всеки държавник по това време. Стамболов го казва – това е рискът на професията. Всеки по-известен и по-скандален политик трябва да знае, че животът му е заплашен и трябва да се пази. Обаче самият Димитър Петков, въпреки че е бил заплашван, се е разхождал след всяко заседание на Министерския съвет, който тогава се е помещавал там, където днес е БДЖ, до къщата на Иван Вазов, на "Раковски". Българският голям историк и етнограф Васил Кънчов, когато е министър на народното просвещение, също е убит от уволнен учител, който отива в кабинета му и го прострелва. Така че невинаги убийствата са политически, има и такива за лично отмъщение, убеден е акад. Марков.

Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард "Цар Освободител" в София, като при атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българска земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник "Балканска трибуна". През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Нашата национална трагедия това е трагедията на семейство Петкови. Димитър Петков е убит на "Цар Освободител". Петко Д. Петков – синът му, като ляв земеделец е убит на "Московска", пък Никола Петков е обесен 1947 г. – едно съдебно убийство. Преди убийството на Димитър Петков има стачки, университетска криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор. Тази атмосфера предвещава, че може да бъде убит министър-председателят. Но Димитър Петков държи една реч в Народното събрание, която е смайваща. Казва "аз съм опълченец, на 17 години загубих ръката си на Шипка. Аз знам, че няма да умра на бял чаршаф вкъщи". Убит е когато излиза от заседание на Министерския съвет, тръгва да се разхожда по "Цар Освободител" към Борисовата градина и един уволнен чиновник от Видин го застрелва. За разлика от днес държавните мъже не са охранявани сериозно. На разстояние от Петков само е вървял стражар. Въпреки че е имало заплаха за атентат.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. София става истинска европейска столица, европейски град именно по времето на Димитър Петков като кмет, тогава Стамболов е премиер, каза акад. Марков. Тогава са изградени двата моста – Лъвов и Орлов. Той е разрушил къщи и сокаци, халища. София е била белязана от Османската империя, в центъра е имало не особено представителни сгради, за разлика от Пловдив, Велико Търново или Русе. София е била твърде неугледна – кална, мръсна. Димитър Петков успява да сложи началото на един европейски град. Когато Стамболов строи гарата, тя се е водела извън София. Така че за разлика от сегашните управници Димитър Петков е взимал заеми и се е виждало за какво отиват парите. Той, както и много други политици е имал представителна къща. Неговата къща е разрушена от американските бомби, тя е била срещу Народното събрание, там, където днес е хотел "Радисън". Подобни къщи са имали и други известни политици. Политиката открай време е служила за обогатяване, но в такива размери, както това става в последните 25 години, никога не е било. Но това е периодът, когато частната собственост е преобладаваща, а тези 25 години се окраде държавата за милиарди.