Чрез пенсионните промени главният въпрос е в това, че трябва да формираме добър пазар на труда за хората с увреждания. Примерът с Германия идва да покаже това, че системата позволява в сравнително кратък срок на хора, преживели злополука, да се върнат на пазара на труда, да възстановят старото си възнаграждение и на практика да отпадне нуждата от получаване на пенсия.

Това заяви Минчо Коралски, председател на Агенцията на хората с увреждания, в интервю за Агенция БГНЕС.

Според него що се касае до България този въпрос е още по-тежък, тъй като близо 90% от хората с увреждания са хора, които са безработни. Това предполага, че ние трябва да решаваме този въпрос, а не да ограничаваме правото на пенсия. Истината е, че при сегашните условия хората успяват едвам да свързват двата края с работата, която намират, плюс пенсията за инвалидност.

Подобно намерение – да се премахнат пенсиите на хора, които могат да работят, няма. Става въпрос за това не да отнемем пенсиите на хора с увреждания, а да изградим система, която да може де ги вписва на пазара на труда и да можем да им търсим подходяща работа, която да съответства на здравословното им състояние, увери Коралски. Постигането на доходи преди инвалидизирането е трудно постижимо в български условия предвид пазара на труда и развитието на икономиката. Германският модел не означава, че когато почнеш работа, ти отнемат инвалидната пенсия. Той се свежда до това, че когато човек се инвалидизира, той минава през една система от институции, които му съдействат и посредничат за намиране на подходяща работа. Обикновено от 6 до 8 месеца той се връща на пазара на труда и започва да получава възнаграждения, равни на тези, които е получавал преди инвалидизирането, обясни експертът. Така че немският модел сам по себе си е правилен, но неговото прилагане не минава само с една промяна на закона, а с цялостно реформиране на системата, свързана с пазара на труда и най-вече намиране на хората с увреждания.

Една от основните цели е това, когато ми кажат на мен, примерно, че съм със сто процента нетрудоспособност - това означава, че аз на сто процента не мога да си движа краката, но това въобще не ми пречи да си върша работата като юрист и като шеф на Агенцията за хора с увреждания, подчерта Минчо Коралски. В този смисъл ние трябва да обясним на хората, че едно е нетрудоспособност за професията, която човек извършва, съвсем друго е нетрудоспособност въобще. Така че това на първо място трябва да се промени, подчерта той. На следващо място трябва да се промени системата на квалификация на хората с увреждания. Това предполага службите по заетост да заемат активна позиция, при която да подпомагат човекът с увреждания да се преквалифицира, от друга страна те трябва да подпомогнат работодателя да разбере каква е неговата полза, ако наеме точно този човек с увреждания. Разбира се, когато един работодател наеме такъв човек, държавата би трябвало да го подпомогне – примерно в адаптиране на работно място или други специфични нужди. Но съвсем не означава, че му се дава един човек с увреждане, на който трябва просто да се дава заплата. Не става дума работодателят да се превърне в някаква служба социално подпомагане, каза шефът на агенцията.

Облекчаването за участие в обществени поръчки на фирми, които са наели хора с увреждания по същество е изпълнение на регламент на ЕС, който стимулира развитието на социалната икономика, поясни експертът. Според него това е един от начините за устрояване на работа, практиката е показала това, защото доста фирми след тази промяна са започнали да наемат хора с увреждания.

Необходимо е да има комисия, която след ТЕЛК да определя работоспособността на всеки отделен човек. Защото едно е оценката за вида на инвалидност, друго е да се определи степента на работоспособност, категоричен е Коралски. Затова е необходимо да има комисия, която да определя доколко увреждането пречи на съответния човек да си върши работата. Ако то пречи да се върши определена работа, тогава се минава през преквалификация и се търси друга работа на човека. Ще дам един драстичен пример, но примерно това, че жена с онкологично заболяване й е отрязана гърдата, това не й пречи след рехабилитация да се завърне на работното си място и не я дисквалифицира като юрисконсулт, счетоводител и пр. Тази комисия ще определя и правата – като отиде пред не човек, тя му определя примерно имате право на количка, на асистент или на едно второ и трето. А не отивайки с едно телково решение, аз да кажа – имам право на паркомясто. Защо му е на един човек с увреждане, което не му пречи да се предвижва паркомясто? Трябва да се подхожда индивидуално, а не – хората с увреждания имат право на еди-какво си, каза Коралски.

Ние трябва да подкрепим идеята за реформа, свързана с включване на хората с увреждания на пазара на труда и възможността те да получават доходи, които да ги подпомагат да бъдат социално активни. Това не изключва получаването на пенсия за инвалидност и няма такова намерение, подчерта Коралски. Хората не бива да се тревожат.