Средствата, които държавата отпуска за превенция и лечение на наркозависимости, не са достатъчни, не се и разпределят както трябва.
Това беше основната теза, разисквана на кръгла маса по въпросите за подобряване на финансирането на организации, работещи в сферата, организирана от фондация Бетел. Дискусията се проведе в Червената къща в София, предаде репортер на БГНЕС.
През 2006 година Народното събрание прие поправка в Закона за здравето, която, поне на теория, даде увереност на работещите в тази трудна сфера, че ще бъдат подкрепени. Чл. 53 ал. 1 гласи, че 1% от акцизите на тютюневи и алкохолни продукти ще бъде отделян всяка година за превенция на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и наркотици. Приблизително това означава суми от порядъка на 12-17 млн всяка година да отиват за тая цел. На практика, обаче, нищо такова не се случва. В последните две-три години държавата отделя за целта малко над милион и половина, преди това- един милион. С тези пари се финансират държавните метадонови програми, редица превантивни информационни центрове, местни служби за наркотици, плащат се заплати на чиновници, наеми. В крайна сметка до работата на терен, до реалната битка да върнеш към живота наркозависимите чрез програми за лечение и последваща рехабилитация, отиват едва 300 000 лв. С тези пари се финансират места за лечение в иначе скъпи психотерапевтични програми - резидентни и дневни, но нито бройките места са достатъчно, нито срокът, в който се поемат разходите, покрива реалния срок за лечение.
С една дума - държавата отделя капка в морето и тя пресъхва още по средата. Парите не са достатъчни и да се поддържа добро ниво в центровете за превенция- на практика служителите там работят за много ниски заплати, а за така необходимите материали за превенция просто не достигат средства и се налагат компромиси. Оказва се, че приетият чл. 53 ал.1 е само едно пожелание - Министерството на финансите решава колко пари да отдели, разпределя ги на Министерството на здравеопазването, оттам Националният център по наркомании насочва потоците. Но - колкото има.
Наивно и безотговорно е да се мисли, че с подобни трохи може да се реагира адекватно на ситуацията с наркотиците, която непрекъснато се променя и усложнява.
Само преди два дни бургаският кмет поиска скринингов тест на всички ученици и обяви тревога. Въпросът е какво ще се случи, след като излязат резултатите от този тест? Кой и къде ще мотивира употребяващите да зарежат наркотиците и как ще ги лекува? От години у нас за това мълчаливо се разчита на случайни фактори и на саможертвата на отделни хора. Липсва цялостна политика, липсва и грижа на държавата. Впрочем и на Кръглата маса вчера отново липсваха поканените представители на министерствата на здравеопазването и финансите. А без решения на тези две нива няма как да се променят нещата. На този етап спасението на хиляди млади хора и на техните семейства остава въпрос с много, много повишена трудност.
Кръглата маса на фондация Бетел се проведе в рамките на проект "Чрез обучение и практикуване на демократични ценности, права и етика на маргинални групи- лица със зависимости - към промяна в обществените нагласи към тях", финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014. Предстои изготвянето на меморандум, в който ще се включат възможно най-голям брой организации, заети с работата на терен с наркозависими.
