Анонсът на финансовия министър за въвеждането на регионално минимално възнаграждение за нас е не само неприемлив, а и неразбираем. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Кръгла маса "Заплащането на труда в България - предизвикателства и перспективи".
Няма как да спазваме международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено прокламираме различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме в това, което произвеждаме, каза лидерът на КНСБ, цитиран от БТА.
Димитров съобщи, че няма механизъм за регионални минимални заплати в ЕС. Има някои регионални проекции и то в страни със силно развити колективни договорни механизми - като например Германия, добави Димитров. Никъде в нормалния свят, към който ние се числим, няма регионални минимални заплати и затова няма как КНСБ да приеме подобен анонс, заяви още Пламен Димитров.
Той коментира още, че нетният размер на минималната работна заплата с малки изключения остава трайно около и под официалната линия на бедност, което е предпоставка за поддържането на постоянния контингент на работещи бедни.
По думите му друг източник за попълването на този контингент са така наречените ниско платени работници, които Евростат определя като наети на пълно работно време с брутна заплата под 67 процента от медиалната. В България този контингент не намалява и достига около 600 000 души, които са в категорията на работещите бедни, а през кризата техният брой се увеличава, заяви лидерът на КНСБ.
Такива са работниците в шивашката, текстилна, обувна и кожухарска промишленост, търговията на дребно, хотелиерството, ресторантьорството, социалните дейности, обслужването на сгради, озеленяването, селското и горско стопанство. По този показател страната ни е в челото на европейска класацията заедно с Литва и Латвия. 27 от наетите в България са нископлатени работници.