КС беше сезиран от 55 народни представители от ГЕРБ от 46-ото Народно събрание с искане за установяване на противоконституционност на указа на президента Румен Радев от 10 май

Кирил Петков е бил канадски гражданин към момента на назначаването си за служебен министър на икономиката. Това реши единодушно Конституционният съд.

Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 18 от 2021 г., с което обяви за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

Решението e прието с 11 гласа. Съдия Георги Ангелов е подписал решението с особено мнение относно допустимостта, съобщиха от КС.

Решението доказва, че Румен Радев е нарушил конституцията, назначавайки Кирил Петков за служебен министър, докато последният е бил с двойно гражданство - българско и канадско.

Кирил Петков беше назначен за министър на икономиката в служебното правителство на Румен Радев, което започна работа през май.

През лятото стана известно, че Петков има двойно гражданство, което според Конституцията и законите на България не му позволява да заема висш държавен пост. Петков заяви, че е подал заявление до канадските власти, с което се отказва от това гражданство на 21 април. Няколко месеца по-късно той съобщи, че разполага с документи, според които не е канадски гражданин. От документа стана ясно, че четири месеца, докато е бил министър Петков, е бил и канадски гражданин.

От становището на правосъдния министър проф. Янаки Стоилов се ввижда, че към 14 септември, когато напуска министерския пост,Петков все е бил канадски гражданин, според българскката система ГРАО.

КС беше сезиран от 55 народни представители от ГЕРБ от 46-ото Народно събрание с искане за установяване на противоконституционност на указа на президента Румен Радев от 10 май в частта, свързана с назначаването на Петков.

КС допусна за разглеждане това искане. Образувайки делото, съдът поиска документи от президента, министерствата на правосъдието и на външните работи и от самия Петков.

На последното си заседание на 12 октомври Конституционният съд остави без уважение искането на Кирил Петков за конституирането му като заинтересована страна по делото и без разглеждане искането му за събиране на други доказателства.