"Ако утре успеем да договорим цените и обемите, каквито са гласувани на събора на БЛС и са приети, се надявам да има национален рамков договор". Това заяви председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов.

Д-р Райчинов подчерта, че от лекарския съюз са направили достатъчно компромиси и отстъпки, а сега е на ход е НЗОК. Председателят на БЛС каза, че увеличението за болничната помощ е крайно недостатъчно, но лекарите са ограничили своите искания. Според д-р Райчинов те са реални и такива, каквито няма да увеличат дефицита.

"Решението за това лечението на муковисцидозата да се финансира от държавата на този етап е нормално, защото лечението на редките заболявания трябва да бъде държавна програма и да се финансират от МЗ, поне такава е практиката в ЕС, за разлика от България, където всички дейности се вкарват в НЗОК", каза още д-р Райчинов и подчерта, че вече 86% от дейностите се покриват от 8-процентната здравна вноска. Това е и една от причините за задълбочаващия се дефицит, но въпреки всичко това, хората трябва да получат решение.

Според Райчинов всеки нов метод и вид лечение са добри, но въпросът е кой и как осигурява средствата. "Не може да се продължава с практиката да има толкова ниска здравна вноска и да влизат нови и нови неща", заяви д-р Райчинов.

На деветия национален иновационен форум д-р Райчинов подчерта, че БЛС и лекарите в България винаги са отворени към иновациите на европейско и световно ниво, независимо от възможностите, с които работят. Той представи и данни, според които по потребителски индекс България е на 31 място от 35 страни, в които е направено изследването. Страната е сред 8-те страни в ЕС, в които все още няма въведени електронни рецепти.

България е и сред страните, в които се наблюдава подобрение при проблемите с вътреболничните инфекции, както една от добре обезпечените с лекари страни в ЕС. Положителни резултати бележим и при свободния достъп до личните лекари, както и при спешната помощ, но сме и от държавите с най-много аборти на живо родени.

На форума бяха представени и добри здравни практики в други европейски държави, както и лекарствената политика в България. Стана ясно, че разходите за здравеопазване в България са около 4.6% от БВП, което е в пъти по-малко от страни като Гърция, която е фалирала. Най-тревожното е, че доплащането при лекарствата пада върху гражданите, а българите доплащат най-много за лекарства в ЕС.