Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите в България: Срамувам се, защото за ЕК е прогрес, че вече не лъжем
Нели Куцкова е родена в гр. Априлци, Ловешко. Завършва Немска езикова гимназия, а по-късно - право в Юридическия факултет на Софийски университет. Съдебната си кариера започва през 1982 г. в Софийски градски съд като стажант-съдия. Доскоро бе председател на Съюза на съдиите в България и на Софийския окръжен съд. В момента е съдия в Софийския апелативен съд.
- Г-жо Куцкова, каква е вашата оценка за доклада на Еврокомисията?
- Това, че докладът не е остро критичен, не значи, че сме си свършили работата. Добре е, че е отчетено свършеното. Но мен лично много ме притесни и засрами един израз – че в резултат от доклада от юли 2008 г. поведението на България се е променило, установен е по-открит и честен диалог с българските власти и широко разпространеното същeствуване на организираната престъпност и корупция вече не се отрича. Докъде сме я докарали - да ни го отчитат като прогрес това, че вече не лъжем и си признаваме, че имаме проблем.
- Вие какви изводи си направихте за състоянието на нашата съдебна система?
- Е, все си мисля, че тези, които работим в нея, сме достатъчно наясно със системата, както и с отношението на българското общество към нея. От доклада могат да се направят изводи как изглеждаме в очите на европейските ни партньори. Подчертавам – партньори, защото често ние не се държим с представителите на Европейския съюз като с партньори – честно, открито и самокритично. Или се опитваме да ги заблудим, че всичко ни е наред, или пък се самоунижаваме и се клеветим. Държим се като провинили се ученици, които се радват, че не са им писали двойка, а тройка. Що се отнася до изводите от доклада, смятам, че те и препоръките в него следва да бъдат обсъдени задълбочено и професионално от представителите на трите власти. И да се обмисли какво може да се направи – системно, дългосрочно и отговорно, с общи усилия, а не с прехвърляне на вината от една институция на друга. Препоръките, дадени от Европейската комисия, не бива да се изпълняват буквално и без разсъждение като заповеди, само и само да отчетем напредък за следващия доклад. Ние сме длъжни да стегнем държавата за поколения напред, а не от доклад до доклад.
- Като основен проблем се посочва липсата на "широк политически консенсус и политически ангажимент" за провеждане на реформите, за борба с корупцията и организираната престъпност. Какво пропуснаха да направят нашите политици?
- Не мога да отговоря с едно изречение, а и не се чувствам компетентна да направя такъв сериозен анализ. Моето впечатление на редови съдия е, че на политическо ниво у нас всичко се прави на парче, за да се харесаме на някого – било то на Брюксел или на избирателите. Но за да съм честна, искам да кажа, че не всички политици са действали конюнктурно. През годините и в трите власти имаше хора, които искрено работеха за изчистването на държавата.
- При представянето на документа говорителят на ЕК Йоханес Лайтенбергер заяви, че "съдебната система е подложена на политическо въздействие", подобни оценки се чуха и на последното заседание на Висшия съдебен съвет. Кое е слабото място в системата, което позволява да се случва това?
- Обикновено европейските експерти като политическо въздействие отбелязват „политически чадър” върху влиятелни личности, както и избирането на половината от членовете на ВСС от парламента. За мен лично политическото въздействие може да се упражнява по различни начини. Най-простото е някой политик да се обади на прокурор или съдия и да го „посъветва” какво да прави по определено дело. По-мащабно въздействие се оказва, когато публични личности със силно медийно присъствие започват да манипулират обществото, настройвайки го срещу съдебната система. Но най-страшно е икономическото въздействие. При сливането на нечистата икономика с политиката пораженията върху съдебната система са разрушителни. И не става въпрос само за корупция. Такова въздействие може да се осъществява и чрез промяна в закони в угода на този или онзи заинтересуван, както и чрез избор на административни ръководители.
- През последните месеци станахме свидетели на три скандала във ВСС, свързани с назначения на магистрати. Кой прави опити да кадрува в съдебната система?
- Като говорех за почтеност, имах предвид и ВСС. И тук ще цитирам г-н Константин Пенчев – председателя на Върховния административен съд, който каза, че назначенията се решават не във ВСС, а на „бяла покривка”. Моите наблюдения са, че във ВСС има и почтени хора с характер, които не се поддават на натиск, но за съжаление те са малцинство. Опитът показва, че когато на ключови места се назначават лица без достатъчно убедителни мотиви за техните професионални и морални качества, идва съмнението за нечисти влияния.
- Експертите от Брюксел посочват още, че не е започнала сериозна реформа на съдебната власт. Кои трябва да са акцентите в тази реформа?
- От 20 години сме непрекъснато в състояние на реформа. Не знам какво се разбира под „сериозна реформа” – дали нова промяна в конституцията или нещо друго. Не мога да отговоря на този въпрос с няколко изречения. А и не се считам за толкова умна, че да давам такива основополагащи мнения. За мен основен акцент в нашата работа е „почтеност”. Знам, че звучи клиширано, но ако не подхождаме почтено към проблемите си, сме загубени.
- Към България бяха отправени 21 препоръки, разделени в две сфери. По отношение на съдебната система е препоръчано да се промени или приеме нов Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс...
- За НПК част от колегите имат идеи как да бъде променен. Ние непрекъснато коментираме как да се справим със сроковете за производството, например. В това отношение вече успяхме да се споразумеем с бившия здравен министър Радослав Гайдарски и той издаде така наречената Наредба за болничните листове. Сега, когато лекар издава документ за здравословното състояние на дадено лице, което трябва да се яви в съдебна зала, в него изрично пише „Да послужи пред съда“. При това положение всеки медик ще си прави добре сметката под какво твърдение ще сложи подписа си и дали наистина пациентът му не е в състояние да се яви в залата, с което би забавил процеса.
- Съдебната система не се ползва с доверие в обществото. Какво трябва да се случи, за да се повиши рейтингът й?
- Много трябва да се направи. И то не кух PR, а да се вземат мерки за повече откритост. В това отношение голямата част от колегите съдии напълно подкрепят препоръката в доклада съдебните актове да се публикуват в интернет, което е мъничка стъпка, но много важна. Нямам претенции, че точно аз мога да давам съвети за всичко, което трябва да се направи за повишаване на общественото доверие. Но личното ми мнение е, че трябва да се започне от главата, която за нашата система е ВСС. И не става въпрос да бъде разтурен сегашният, за да бъде избран следващият – отново по неясни критерии. Много ми харесва идеята новият парламент в началото на мандата си да приеме нов избирателен закон. И питам: защо да не може сега, по средата на мандата на действащия ВСС, да се приемат критерии и процедури за избор на членове за следващия съвет?!
- Как приемате Маргарита Попова като министър на правосъдието? Ще успее ли тя да организира работата в системата?
- С Маргарита Попова сме работили дълги години. Тя е изключително енергичен човек. Много разбира от досъдебното производство и си гони работата. Когато оглави специализираното звено за борба с измамите с еврофондове към Върховната касационна прокуратура, тя беше тази, която създаде екипите от прокурори и служители на МВР и тогава видяхме колко е лесно да се работи така. Единственото, което се опасявам, е да не би прокурорското да надделее у нея, защото тя ще трябва да балансира между прокуратурата, съдилищата и Висшия съдебен съвет. Пожелаваме й успех. От всички имена, които се въртяха в публичното пространство, тя е най-добрият избор.
Интервюто взе Станислав Савов
