Повечето галактики във Вселената, включително и Млечният път, са подслонили свръхмасивни черни дупки, чиято маса е от един до десет милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. За да ги открият, астрономите търсят мощното излъчване от газ, поглъщан от черните дупки в периодите, когато те са активни. Смята се, че именно поглъщането на газ е начинът, по който черните дупки нарастват.
Сега астрономи от Университета в Тел Авив са установили, че първото бързо нарастване на повечето масивни черни дупки се е случило, когато Вселената е била едва на 1,2 млрд. години, а не между 2 и 4 млрд. години след Големия взрив, както се смяташе до момента, съобщи „Сайънс дейли“. Новите данни се базират на наблюдения, направени с помощта на едни от най-големите наземни телескопи в света – Gemini North на Хаваите и Very Large Telescope Array в Чили.
Данните, получени от инструментите на тези два телескопа, показват, че черните дупки, които са били активни, когато Вселената е била на 1,2 млрд. години, са близо десет пъти по-малки от най-масивните черни дупки, които се наблюдават на по-късен етап, но се разрастват с много по-голяма скорост. Учените установили, че най-първите черни дупки били едва 100 до 1000 пъти по-масивни от Слънцето и вероятно са свързани с първите звезди във Вселената. Освен това те открили, че последвалият период на растеж след първите 1,2 млрд. години продължил едва 100-200 млн. години.