Лидерите от Централна Азия се фокусират върху икономически проекти.

На 6-7 октомври в планинския курорт Габала в Северен Азербайджан се проведе 12-та среща на върха на държавните глави от Организацията на тюркските държави (ОТГ) под председателството на президента Илхам Алиев, който пое щафетата от Киргизстан.

Освен турския президент Реджеп Тайип Ердоган, на събитието, озаглавено „Регионален мир и сигурност“, присъстваха президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, президентът на Киргизстан Садир Джапаров, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, националният лидер на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, премиерът на Унгария Виктор Орбан, президентът на турския Кипър Ерсин Татар и генералният секретар на Обединената територия Кубаничбек Омуралиев.

Освен това в Габала пристигнаха председателят и членовете на Съвета на аксакалите на ОТГ, както и ръководителите на организации за тюркско сътрудничество, включително TЮРКПА, TЮРКСОЙ, Тюркската академия, Фондацията за тюркска култура и наследство, Тюркския инвестиционен фонд и Съюза на тюркските търговско-промишлени камари.

Предишния ден се проведе заседание на Съвета на външните министри на Организацията на тюркските държави /ОТГ/. Участниците финализираха документите, които ще бъдат подписани от държавните глави, и обсъдиха ключови точки от дневния ред.

Освен това, пратеници на водещи мозъчни тръстове от страните от ОТГ се събраха в Баку под егидата на Центъра за анализ на международните отношения (Център AIR), където обстойно обсъдиха различни аспекти от дейността на тази организация в региона и перспективите за разширяване на нейния обхват.

Президентът Ердоган изразява увереност, че „можем да се обединим в борбата си срещу всичко - от тероризма и нелегалната имиграция до киберзаплахите и изменението на климата, и да укрепим сигурността си под общата ни егида“. Той заяви, че първата среща на организациите на отбранителната промишленост на тюркоезичните държави, проведена през юли, може да се счита за важна стъпка в тази посока.

В тази връзка е забележително общото фокусиране на срещата на върха на ОTГ през 2025 г. върху въпросите за „осигуряване на сигурност“ и „сила“. Това се отнася особено до предложението на Илхам Алиев за провеждане на съвместни военни учения на страните от ОTГ в републиката през 2026 г., „като се има предвид широкото сътрудничество между нашите страни във военната, отбранителната и сферата на сигурността“.

Това сътрудничество се материализира от няколко години в различни военни учебни събития и в засилването на военно-техническото сътрудничество между Азербайджан и държавите от Централна Азия с Турция. Точно преди година участниците в първата среща на ръководителите на картографските институции на ОTГ в Анкара се споразумяха да създадат „единна карта на тюркския свят“ и съответна работна група от представители на граждански и военни картографски институции.

Може да се отбележи и забележимо засилване на политическите и дипломатическите връзки между Азербайджан и Обединеното кралство, което традиционно гледа на „етнически“ мотивираните съюзи в постсъветското пространство в строго антируска светлина.

На този фон инициативата на узбекския президент Шавкат Мирзийоев за организиране на среща на външните министри и служители на разузнаването в Самарканд за координиране на подходите към регионалната и глобалната сигурност изглежда доста скромна.

Същото може да се каже и за предложението на казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев за създаване на Съвет по киберсигурност в рамките на UTC, който би „осигурил координацията и мобилизирането на усилията на нашите държави“. Според него Съветът ще насърчи развитието на цифровата сигурност и ще укрепи връзките в тази област.

Като цяло, трябва да се отдаде заслуженото на конструктивния подход на Астана и Ташкент, които предпочетоха да се съсредоточат предимно върху креативното развитие на икономиката, транспорта, логистиката и енергийния сектор. По-специално, узбекският лидер Мирзийоев се застъпи за създаването на Постоянен съвет на тюркските държави за икономическо партньорство, с офис в Ташкент.

Междувременно неговият колега Токаев предложи приемането на Програма за индустриално сътрудничество, която да „определи конкретни приоритетни проекти“.

Освен това Токаев и Мирзийоев припомниха, че обединените териториални общности (ОТО) предлагат конкретни механизми за реализиране на големи търговски и икономически проекти. Един от тях е Тюркският инвестиционен фонд. По-конкретно, Токаев призова за максимално използване на потенциала на тази финансова институция.

Тази година в Туркестан ще се проведе среща на министрите на икономиката и търговията на обединените териториални общности (ОТО), на която беше отбелязано, че би било полезно да се състави списък с проекти за приоритетно финансиране от Фонда.

Междувременно турският президент Ердоган, подобно на своя колега Алиев, изглежда далеч по-борбен. В социалните мрежи той описа истинските приоритети на OTГ по турски модел по следния начин: „Трябва да можем да приложим визия, която демонстрира нашия глас и сила, взаимодействайки с други съответни международни организации и съюзи. В този контекст искрено вярвам, че форматът „OTГ Плюс“, за който се договорихме днес, ще вдъхне нов живот на сътрудничеството ни с трети страни.“

По този начин Ердоган направи препратка към едно от трите ключови решения, последвали събитието: решението за създаване на формата „Обединена териториална общност плюс“ за сътрудничество с държави, които не са членки на организацията.

Възможно е Пакистан и Иран, и двата члена на Организацията за икономическо сътрудничество /ОИС/, хипотетично да се присъединят към „тюркския“ формат (особено след като ОИС има статут на наблюдател в ОТГ). Зад кулисите не се изключва и присъединяването на Грузия, важна комуникационна връзка в т.нар. Средищен коридор.

Вероятно арабските държави от Персийския залив, по-специално ОАЕ, чийто лидер наскоро прекара няколко дни в Баку и Карабах, биха се заинтересували от по-тясно сътрудничество с ОТГ. Поне такива надежди изразиха участниците във форума в Габала.

В същото време е лесно да се види, че идеята за включване на нетюркски държави в „Обединени териториални общности плюс“ /ОТО +/ донякъде контрастира с опитите на Анкара и Баку да трансформират ОТО плюс в нещо подобно на НАТО (или дори по-развито) в Близкия изток, Кавказ и Централна Азия.

Според някои експерти, среща на върха след среща на върха се наблюдава постепенно засилване на сътрудничеството между страните-членки на общността (включително някои членове на ОДКС), която вече не се счита за „заместваща организация на Тюркския съвет“. От гледна точка на руската външна политика това изисква внимателно наблюдение на динамично променящата се ситуация и засилена активност в рамките на евразийските интеграционни проекти.

Сред другите ключови документи, подписани след форума, заслужава да се подчертаят Габалинската декларация и решението за укрепване и развитие на ТЮРКСОЙ („ЮНЕСКО на тюркския свят“). Естествено, това „ЮНЕСКО“ отдавна се е превърнало в инструмент за мека сила и налагане на турския културен дневен ред на тюркските страни. Равенството в ТЮРКСОЙ се запазва само номинално и не е случайно, че централата на организацията остава в Анкара.

Следващата редовна среща на върха на Обединените територии на Централноазиатската общност е планирана да се проведе в Турция през есента на 2026 г., а неформална среща на върха е планирана за същата година в Казахстан. Няма съмнение, че Ак Орда ще бъде достатъчно мъдра, за да не превърне това събитие в инструмент за осъществяване на амбициите на Баку и Анкара, както стана очевидно в Габала.

Автор: Юрий Кузнецов