Георги не изглеждаше като човек с проблеми. Тридесет и четири години, инженер в софийска IT компания, женен с две деца. Нормален живот на нормален човек.

 

 

Но зад тази фасада се криеше нещо, което жена му Мария започна да забелязва едва когато вече беше станало сериозно.

 

Всичко започна невинно. Колегите от работа залагаха на футбол, за забавление. Георги не беше фен на спорта, но му се стори интересно. Няколко лева тук и там, нищо особено. После един приятел му показа как да играе слотове онлайн. "Само да видиш как е, за смях." За отговорна игра тогава не мислеше – беше сигурен, че всичко е под контрол.

 

 

Първите месеци – когато всичко изглежда безобидно

 

Георги започна да играе след работа. Двадесет минути, може би половин час. Депозираше по 20-30 лева, губеше ги бързо, но не го интересуваше особено.

 

След месец-два обаче нещата се промениха. Един петък завъртя един слот и спечели 800 лева. Осемстотин лева за десет минути! Георги беше въодушевен. Извади парите, покани Мария на хубава вечеря, купи играчки на децата. Не осъзна, че това беше капанът.

 

Следващата седмица депозира 50 лева. После още 50. После 100. Искаше отново да почувства това вълнение от голямата печалба. Но тя не идваше. Загуби всичко.

 

Когато скриването става втора работа

 

Мария забеляза че нещо не е наред някъде към март. Георги ставаше по-разсеян. Често проверяваше телефона. Един път тя го попита защо парите свършват по-бързо от обикновено и той излъга че си е купил нещо за работата. Лъжата излезе толкова естествено, че дори самият той се изненада.

 

През април ситуацията се влоши. Георги започна да играе и на работа – в обедната почивка, понякога дори докато пишеше код. Концентрацията му падна, шефът му направи забележка. Но това не беше важното. Важното беше дали ще си върне парите които беше загубил вчера.

 

Той вече не играеше за печалба. Играеше за да си върне загубите. Всяка вечер си казваше "само още малко и ще си върна всичко". Всяка вечер губеше повече. Започна да използва кредитната карта. После взе заем от банката, казвайки на Мария че е за ремонт на колата.

 

Моментът когато всичко се разкри

 

Юни. Мария отвори пощата и видя известие от банката – просрочен кредит. Когато Георги се прибра вечерта, тя го чакаше с писмото в ръка. Първо той опита да излъже отново. После видя израженията в очите й и се срина.

 

Разказа й всичко. Че е загубил над 15 000 лева за последните четири месеца. Че е взел кредит без да й каже. Че има дълг по кредитната карта. Че просто не можел да спре. Мария плака. После се разяри. Не разбираше как съпругът й, най-рационалният човек когото познаваше, можеше да направи такова нещо.

 

На следващия ден Георги не отиде на работа. Седеше вкъщи, празен. Чувстваше се като човек, който е излязъл от дълъг транс и най-накрая осъзнава какво е направил.

 

Пътят обратно – бавно и болезнено

 

Мария беше ядосана, разочарована, наранена. Но обичаше Георги. Заедно решиха че трябва да направят нещо. Георги предприе следните стъпки:

 

Първи действия за контрол:

 

1. Самоизключи се от всички онлайн казина

2. Блокира достъпа до хазартни сайтове на телефона и компютъра

3. Предаде банковите си карти на Мария

4. Започна да води дневник на мислите си

 

 

Но това не беше достатъчно. Зависимостта не изчезва защото си блокирал един сайт. Георги започна да посещава психолог. Психологът му обясни как работи хазартната зависимост. Как мозъкът се пренастройва да търси адреналина от играта. Как всяка печалба освобождава допамин и кара човек да иска повече. Георги разбра че не е бил слаб човек – бил е болен човек.

 

 

Какво се промени за семейството

 

Година по-късно животът на Георги изглежда различно. Все още изплаща дълговете – ще му трябват още поне две години. Отношенията с Мария са по-добри, но все още крехки.

 

Георги сега следва строги правила:

 

Ежедневни граници:

 

 

1. Няма достъп до лични финанси – Мария управлява бюджета

2. Джобни пари в брой – само 20 лева на ден

2. Редовни срещи с психолог – всяка седмица

3. Присъствие в група за подкрепа – два пъти месечно

 

 

Най-трудното за Георги не беше спирането на играта. Беше живеенето с факта какво е направил на хората които обича. Всеки път когато децата му питат защо не могат да си купят нова играчка, той чувства вината. Семейството спря да излиза често навън. Георги продаде колата си и започна да пътува с градски транспорт.

 

Урокът който Георги научи

 

Георги сега говори открито за опита си. Казва на приятели, колеги, дори на непознати в групи за подкрепа. Разказва как мислел че контролира ситуацията, докато всъщност тя го е контролирала него.

 

Неговата история не е уникална. Хиляди българи преминават през същото – някои го осъзнават навреме, други губят още повече. Защото хазартната зависимост не прави разлика дали си инженер или строител.

 

Ако Георги можеше да се върне в миналото, той би си казал само едно: "Спри след първата загуба. Спри преди да е станало навик." Но времето не се връща назад. Остават само уроците и надеждата, че други хора няма да повторят грешките му.