През 1974 г. хората изпратиха първия сигнал за контакт с извънземен живот с помощта на радиотелескопа „Аресибо“ в Пуерто Рико. Посланието бе излъчено към кълбовидния звезден куп М12, намиращ се на 25 000 светлинни години. То бе написано в двоичен формат и представляваше информация за човешката ДНК, графично изображение на човек, на Слънчевата система и на радиотелескопа „Аресибо“. Оттогава хората са изпратили още три послания до близки звезди и планети. Съобщенията стават все по-сложни и антропоцентрични – те съдържат музика, снимки и картини. През 1977 г. песента “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска бе изпратена в Космоса със станциите “Вояджър” 1 и 2.
Сега екип от учени от Университета на Канзас, Международния космически университет във Франция и Държавния университет на Пенсилвания предлагат бъдещите опити за контакти с извънземен интелект да бъдат съобразени със стандартен протокол за максимална ефикасност на комуникацията, съобщи „Физорг“. Според тях части от съдържанието на предишни съобщения, които съдържат гледки и звуци, могат да останат незабелязани от извънземните, ако те нямат способност за визуално и звуково възприятие, подобно на някои организми на Земята. Вместо това учените смятат, че по-кратки послания, основаващи се на прост физически или математически език, имат по-голям шанс да бъдат разбрани. Според тях протоколът METI (от messaging to extraterrestrial intelligence) трябва да съдържа ограничения и насоки за кодиращия сигнал, дължината и съдържанието на съобщението, продължителността и периодичността на излъчване и степента на антропоцентричност. За момента има три антени, които могат да изпращат съобщения до планети в нашата галактика – в Пуерто Рико, САЩ и Украйна.
Учените признават аргумента на някои критици, че изпращането на сигнали, които са доказателство за нашето присъствие, представлява риск, тъй като някоя напреднала цивилизация би могла да притежава средствата, с които да ни унищожи. Те обаче отбелязват, че заради напредналите технологии Земята изпраща електромагнитни сигнали в Космоса от близо 100 г. насам, което означава, че всяка цивилизация, която притежава технология за радиопредаване и се намира в радиус от 100 светлинни години, вече знае за нашето съществуване.