Изследване на учени от Института за изучаване на материята и радиацията „Сакле“ във Франция може би обяснява защо повечето големи галактики имат в центъра си свръхмасивни черни дупки, пише „Сайнс дейли“. Вероятно по този начин ще бъде даден отговор на астрофизическия еквивалент на спора за яйцето и кокошката - дали първо се появяват свръхмасивните черни дупки или заобикалящите ги звезди. Изследването се фокусира върху квазара HE0450-2958 (мощен източник на енергия), намиращ се на пет милиарда светлинни години от Земята, за който се смята, че маркира наличието на активна гигантска черна дупка.
За своя изненада учените откриват, че HE0450-2958, за разлика от повечето квазари, не се намира в центъра на обкръжаваща галактика. Същевременно наблизо има съпътстваща галактика, която създава нови звезди с немислимата скорост от 350 слънца годишно. Тази галактика постоянно е облъчвана с високо енергийни частици и бързо движещи се газове от квазара. Потокът от тези материали най-вероятно осигурява горивото за появата на звездите в галактиката, а квазарът на практика си създава собствена галактика, в чийто център ще се окаже след време, смятат учените. Подобен процес може би е довел до формирането на други големи галактики с масивни черни дупки в техния център.