На съвестта на двама американски президенти – единият действащ, а другият е неговият предшественик, ще тежи греха за влошаването на отношенията между Алжир и Мароко, пише Bloomberg.

Месец след прекъсването на дипломатическите връзки със западната си съседка миналия месец алжирското правителство сега затвори въздушното си пространство за марокански самолети.

Възстановяването на предишното положение – на управляемо взаимно недоверие между двете страни, може да изисква САЩ да се върнат към политиката си на проучен неутралитет по въпрос, който ги интересува дълбоко: статутът на Западна Сахара.

Първо кратко резюме за това как нещата стигнаха дотук. Миналия декември, в последната си външнополитическа глупост, Доналд Тръмп призна претенциите на Мароко към спорния, богат на минерали регион край Атлантическия океан, в замяна на признаването на Израел от Рабат.

С един туит – какво друго?, тогавашният американски президент преобърна десетилетната американска позиция на умишлено откъсване от спорния регион, като създаде дълъг списък от проблеми, които завеща на наследника си Джо Байдън.

Това вбеси Алжир, който също има претенции към Западна Сахара и разглежда влиянието на Мароко в региона като предизвикателство за собственото си превъзходство в делата на Северна Африка.

Алжир подкрепя „Фронт Полисарио“ - сепаратистка група, която твърди, че представлява народа на Западна Сахара, който пребивава през границите на няколко държави в региона. Десетки хиляди живеят в бежански лагери в Алжир.

Джо Байдън можеше да подкрепи промяната на политиката на своя предшественик или да възстанови предходното статукво, в което САЩ оставиха разрешаването на спора на ООН, където има дългогодишен консенсус, че сахарците имат право на себеопределяне.

Байдън избра да бие отбой: неговата администрация нито ратифицира, нито отмени решението на Тръмп. Може би той е разтревожен, че Рабат би реагирал на всяка промяна на мнението на Вашингтон, като отмени признаването на Израел. Той може и да смята, че липсата на официално признаване де факто на политиката на Тръмп оставя въпроса де юре в ръцете на ООН.

И Мароко, и Алжир виждат амбивалентността на Байдън като одобрение чрез бездействие. Окураженият Рабат нахлу в амбициите на Европа да наложи мандат на ООН за Западна Сахара.

Мароко настъпи и Алжир по мазола, като засилва застъпничеството за правата на самоопределяне на малцинството кабилския народ на брега на Средиземно море. Алжир обвинява Мароко, че подкрепя сепаратистката група МАК, която действа в региона.

Алжир обвинява МАК за няколко сериозни атаки, вкл. горските пожари, отнели над 90 живота в северните хълмове това лято, както и за убийството на активист.

Позицията на Рабат по отношение на кабилския народ е едно от „недружелюбните, враждебни и гнусни действия“, който алжирският министър на външните работи Рамтан Ламамра изброи миналия месец като причини за решението на правителството на страната да прекъсне дипломатическите връзки с Мароко. Той цитира и отношенията на Мароко с Израел.

Ако има някакво съмнение, че Западна Сахара е в основата на техния спор, то това беше потвърдено и на Общото събрание на ООН. Там мароканският и алжирски външен министър повториха позициите си за региона и споменаха бегло за другите си разногласия.

Задълбочаващата се враждебност между двете страни предвещава лошо бъдеще за Северна Африка и за американските и европейските интереси в района.

Ескалацията на алжирско-мароканския конфликт не може да е по-неблагоприятен. Южното средиземноморско крайбрежие вече се раздира от достатъчно кризи. Демокрацията отстъпва в Тунис и тепърва ще се утвърждава в Тунис. На юг от Сахара имаше серия от преврати, където джихадистки групировки продължават да се противопоставят на многонационалните антитерористични усилия.

Въпреки че едва ли са перфектни демокрации, Алжир и Мароко имат относително предвидими правителства и техните военни и разузнавателни общности играят важна роля за контролиране на терористичните групи.

Алжир е важен източник на природен газ за Южна Европа и част от него се транспортира през Мароко по тръбопровода Магреб-Европа. Европейците разчитат също на Рабат и Алжир да спират потока от бежанци през Средиземноморието.

Могат ли двете страни да възстановят предишните си поносими отношения? Ако погледнем историята преди завземането на Западна Сахара от Мароко в средата на 70-те години на ХХ век, след като Испания се оттегли от региона, може да се предположи, че двете страни ще останат блокирани в конфликт за господство в Северна Африка през следващите десетилетия.

Дори да не могат да бъдат приятелски настроени, Алжир и Рабат се оказаха способни да поддържат дипломатически отношения, желателно състояние на нещата за всички.

Връщането им в това състояние ще изисква отмяна на безразсъдното решение на Тръмп от декември миналата година. Байдън трябва също да възстанови американската подкрепа за решение, ръководено от ООН, за Западна Сахара. Това несъмнено ще разстрои мароканците, но има малък риск Рабат, след като вече е видял потенциалните ползи от нормализираните отношения с Израел, да си промени мнението.

В същото време Вашингтон ще трябва да се облегне на Алжир, за да позволи процеса на ООН да протече и да спре въоръжаването и финансирането на сахарските сепаратисти.

Това няма да е лесно и САЩ ще трябва да получат подкрепа от европейските страни, които са големи търговски партньори с Мароко и Алжир. Европейците, след като отново потвърдиха подкрепата си за процеса на ООН, едва ли ще откажат да помогнат.

Байдън може да се оплаче, че е наследил „множество“ проблеми от своя предшественик. Като ги оставя нерешени, както се вижда от кризата в Северна Африка, нещата ще се влошават.

Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова