Американците гледат на действията на своя президент предимно негативно

Инициативите на президента Доналд Тръмп за въвеждане на високи и свръхвисоки вносни мита остават основна тема на световните медии. Освен това повече от 90 процента от всички материали по тази тема засягат реакцията на търговските партньори на тези инициативи. И се говори за голяма вероятност от избухване на глобална търговска война.

За съжаление много по-малко се говори за реакцията на решенията на 47-ия президент на САЩ относно митата за внос в Съединените щати. Реакцията (с редки изключения) е много негативна. Има три основни групи недоволни американци.

Първо , това са обикновените граждани, по-голямата част от възрастното население, тези, които са свикнали да броят парите в портфейлите си. Ясно е, че вносните мита на Тръмп значително ще повишат цените на стоките на вътрешния пазар на САЩ.

Америка ще продължи да купува някои стоки в чужбина поради липсата на производство в страната. Америка ще се опита да произведе някои стоки по реда на импортозаместването. Но предвид високата цена на труда в Съединените щати, заместващата вноса продукция също ще бъде много скъпа за американския потребител.

Според американски медии, тарифните инициативи на Тръмп са подтикнали гражданите към безпрецедентно пазаруване. В очакване на увеличение на цените на дребно, всичко се измита от рафтовете с подсвиркване. Някои търговци обаче се оказаха още по-ефективни. Още преди официалното въвеждане на новите тарифи те вече бяха променили цените си на по-високи.

Американският гражданин е много чувствителен към подобни посегателства върху благосъстоянието му. Спомням си, че в началото на 70-те години Съединените щати имаха голям търговски дефицит. Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън се готви да въведе 10-процентно вносно мито.

Но първо, на 15 август 1971 г., той се обърна към американската нация по телевизията с дълго обръщение. Той призова американския народ да прояви съзнание и да затегне коланите (за известно време) (фрагменти от това обръщение тогава бяха показани по съветската телевизия).

Второ , американските компании, които изнасяха продуктите си преди протекционистките инициативи на Тръмп, са възмутени. Въпреки че вносът на САЩ е значително по-голям от износа, размерът на последния остава много впечатляващ. Миналата година американският износ на стоки и услуги възлиза на 3,2 трилиона долара, според Министерството на търговията на САЩ.

Америка постоянно е на второ място в света по износ, само след Китай (3,57 трилиона долара през 2024 г.). Американските износители очакват „отмъщение“ от страните, на които са доставяли своите стоки и услуги (първите десет държави по размер на американския износ през миналата година: Канада, Мексико, Китай, Холандия, Великобритания, Япония, Германия, Южна Корея, Бразилия, Сингапур).

Трето , всички, които разбират, че протекционистките инициативи на Тръмп могат да се превърнат в „спусъка“, който ще провокира криза в икономиката на САЩ, са силно загрижени. И всички американци без изключение ще бъдат негови жертви. Предвижда се кризата да бъде по-дълбока от тази, която започна в Америка с паниката на фондовия пазар от октомври 1929 г.

На 11 април Лари Финк, ръководител на най-голямата инвестиционна компания в света по активи, BlackRock , каза пред CNBC, че САЩ са „много близо до рецесия, ако вече не са в такава“. Има и експерти, които рисуват още по-страшни последици за икономиката на САЩ. А именно такова последствие като срива на щатския долар, което ще доведе до загуба на статута му на световна валута. Това вече ще е окончателният крах на Америка.

Не е изненадващо, че протекционистките инициативи на Тръмп предизвикаха остри критики от страна на демократите. Тази критика става все по-силна в Капитолия. Трябва да се отбележи, че някои републиканци също се присъединиха към тази критика. На 11 април сенаторът демократ Рон Уайдън и сенаторът републиканец Ранд Пол внесоха резолюция в горната камара на Конгреса на САЩ за отмяна на митата, наложени от президента.

През изминалата седмица страстите се нажежиха в цяла Америка. Милиони американци излязоха по улиците с различни лозунги, заклеймяващи политиката на Тръмп. Само за един ден, 5 април, в цялата страна (50 щата) се състояха 1200 демонстрации. И най-популярните лозунги бяха тези, призоваващи за премахване на митата.

47-ият президент не беше подкрепен от тези, които се смятаха за основни спонсори на предизборната кампания на Тръмп и най-близкото му обкръжение. На първо място, това е Илон Мъск. Вярно е, че първоначално този милиардер и ръководител на Службата за ефективност на правителството се нахвърли върху Питър Наваро, съветник на президента по търговската политика (той се нарича основната фигура сред онези, които тласнаха Тръмп да прилага строги протекционистки политики).

Мъск, неспособен да сдържи емоциите си, нарече Наваро „тъп като тухла“ и „истински идиот“. Тогава Мъск, според американските медии, се е обърнал по въпроса за вносните мита директно към Тръмп, но не без успех. Някои експерти вече изразяват опасения, че сегашното обкръжение на Тръмп може да го напусне. И ще се окаже почти напълно сам. И ако след въвеждането на нови мита в страната започне рецесия, Тръмп ще загуби електората си. А демократите ще си отмъстят за поражението си през 2024 г. на междинните избори догодина.

Вече има доста предсказатели, които казват , че търговските войни, инициирани от Тръмп, могат да станат „горещи“ всеки момент. Писах за това в статията „Могат ли търговските войни да станат „горещи“?“ В нея, между другото, направих паралели с 30-те години на миналия век, когато в света се установи строг търговски протекционизъм, който се превърна в катализатор, ускорил началото на Втората световна война.

Но друг исторически паралел предполага, че настоящият протекционизъм на Тръмп може да предизвика гражданска война в Съединените щати. Всички грамотни хора знаят, че в Америка през 1861-65 г. се води гражданска война. Историческите книги казват, че това е била война между "севера" и "юга" на Съединените щати.

Повечето учебници казват, че това е война, започната от северните щати с цел да се сложи край на робството в южните щати. Не знам откъде идва тази версия. Може би самите американци са го измислили. Войната наистина е инициирана от северните щати, но не заради премахването на робството в южните щати. А за да се освободят от икономическата зависимост от Великобритания.

Следващата година Америка ще отпразнува 250-годишнината на държавата САЩ. Тя е родена през 1776 г., когато 13 северноамерикански колонии провъзгласяват Декларацията за независимост от Великобритания и въз основа на тяхното обединение се ражда държавата Съединените щати на Северна Америка (САЩ).

Политическият суверенитет е провъзгласен, но икономическата зависимост на САЩ от Великобритания остава. По време на Индустриалната революция (последните десетилетия на 18-ти – първите десетилетия на 19-ти век) Великобритания се превърна в „световната работилница“, снабдявайки половината свят с индустриални продукти. Включително САЩ.

Северняците се опитаха да следват политика на заместване на вноса, т.е. да създадат собствено промишлено производство, което да замени английските стоки. Но не успяха, защото вътрешният пазар не беше защитен от вносни мита.

Северняците стигнаха до извода, че протекционизмът е жизненоважен за тях, за да постигнат пълноценна индустриализация. След няколко неуспешни опита за въвеждане на високи вносни мита в Конгреса на САЩ, през май 1860 г., законопроектът за въвеждане на високи вносни мита най-накрая премина през долната камара на Конгреса (доминирана от северните републиканци).

Наричаше се „Тарифата на Морил“ на името на вносителя на законопроекта, конгресмена републиканец Джъстин Морил. Конгресменът обаче разработи тази тарифа по съвет и с участието на известния икономист Хенри Чарлз Кери (по-късно той стана главен икономически съветник на президента Ейбрахам Линкълн).

Горната камара, където южняците имаха силно влияние, беше против. Защо южняците бяха против? Защото разбираха, че протекционистките мита на САЩ ще предизвикат „отмъстителен“ отговор от Лондон. А южните щати се специализираха в производството на памук и някои други селскостопански продукти. Те се страхуваха да не загубят английския пазар, който беше основният им пазар.

През втората половина на 1860 г. и началото на 1861 г. страстите около тарифата на Морил достигат такава степен, че до февруари 1861 г. седем южни щата обявяват отделянето си от Съединените щати, обявявайки създаването на нова държава, наречена Конфедерация (Конфедеративните Съединени щати). Техните представители (демократи) напуснаха горната камара на Конгреса на САЩ, а мнозинството в Сената отиде при републиканците.

Сенатът, в новата си конфигурация, подкрепи тарифата на Морил, законът най-накрая беше приет и подписан от президента Бюканън на 2 март 1861 г. Няколко дни по-късно новият 16-ти президент Ейбрахам Линкълн дойде в Белия дом. Още през април 1861 г. започва Гражданската война, която продължава до май 1865 г.

И така, войната е провокирана от тарифата на Морил и има за цел да върне южните сепаратисти в Съединените щати и да възстанови целостта на държавата, създадена през 1776 г. Очевидно е, че такава държава, според Ейбрахам Линкълн и неговите сътрудници, трябва да бъде икономически независима.

А за това е необходимо да се извърши индустриализация зад „високата митническа ограда“. Оградата може да бъде демонтирана само когато се създаде мощна конкурентна индустрия. Ясно е, че памуковите плантации, използващи робски труд, биха изглеждали като анахронизъм в такава икономика. По време на Гражданската война северняците нямат директни лозунги за премахване на робството в южните щати. То трябваше да изчезне там естествено.

Ако северняците не бяха спечелили тази война, Съединените щати в сегашния си вид нямаше да съществуват. А южните щати под формата на Конфедерацията биха приличали на днешно Мексико. След края на Гражданската война Съединените щати се състоят от 23 щата. Под действието на „Тарифата Морил“ американската икономика започва да се развива бързо.

Още през 1861 г. тарифата започва да се прилага за внос от северните щати. Имаше някои корекции на тарифите. През 1865 г. тарифните ставки за повечето стоки варират от 38 до 48 процента. От 1861 до 1865 г. митническите приходи от мита възлизат на 345 милиона долара, или 43% от всички федерални приходи. От втората половина на 1865 г. тарифата е разширена и за южните щати.

В периода от 1865 до 1913 г. Съединените щати се превърнаха в лидер в световното индустриално развитие. В учебниците по икономика това се нарича „втора индустриална революция“ (първата, както отбелязах по-горе, беше в Англия). Ако през 1860 г. САЩ са на значително по-ниско ниво от Англия по отношение на промишленото производство, то в началото на 20 век са два пъти по-напред от нея.

За периода 1860-1900г. общият обем на произведената продукция се увеличи 7 пъти, а размерът на капиталовите инвестиции в промишлеността се увеличи 10 пъти. До 1913 г. Съединените щати представляват 38% от световното промишлено производство, почти половината от световното производство на стомана, 45% от производството на въглища, 82% от производството на петрол и повече от 50% от производството на електроенергия. До началото на 20 в. в САЩ дължината на железопътните линии достигна 320 хиляди км (40% от всички железопътни линии в света).

Бързият растеж на икономиката допринесе за бързото нарастване на населението: от 1860 до 1914 г. населението на Америка се увеличи от 31,4 милиона на 100 милиона души. Значителна част от нарастването на населението се дължи на притока на мигранти.

Търговският протекционизъм на САЩ беше комбиниран с политика за насърчаване на чуждестранните инвестиции в американската икономика. Ако през 1860 г. общият размер на чуждестранния капитал в САЩ е бил 400 млн. долара, то към 1900 г. той е нараснал до 3,3 млрд. долара, а към 1914 г. – 5 млрд. долара. Чуждите инвестиции бяха почти изключително от Европа, като Англия беше на първо място сред чуждестранните инвеститори.

Когато чуя традиционния слоган на Тръмп „Make America Great Again“ (MAGA), се чудя: каква Америка от миналото има предвид 47-ият президент на Съединените щати?

Имайки предвид голямата роля, която Тръмп приписва на търговския протекционизъм в икономическото съживяване на Америка, не изключвам, че той взема за модел великата Америка, създадена на фундамента на „Тарифата Морил“. Ако това е вярно, тогава амбицията на Тръмп е наистина наполеоновска.

Преди повече от век и половина Америка, с цената на гражданска война, успя да установи и използва „Тарифата Морил“. Настоящият 47-и президент на Съединените щати прокарва вносни мита, които биха могли да се нарекат „тарифата на Тръмп“. 47-ият президент на САЩ разбира ли напълно, че промотирането на „тарифата на Тръмп“ може да предизвика гражданска война в Америка? И ако разбира, уверен ли е, че ще успее да я спечели?

Автор: Валентин Катасонов ; Превод: С.Т