Оленченко: Некомпетентността на Макрон води до революционна ситуация във Франция

Разгръща се сериозна политическа криза: Правителството на Франсоа Байру не успя да получи подкрепа от Народното събрание и подаде оставка. Еманюел Макрон назначава нов министър-председател. Страната се готви за още сътресения. Какво правителство всъщност искат французите — в репортажа на РИА Новости.

На какво разчиташе?

Четвъртият вот на доверие в кабинета на Байру беше последният. 364 депутати изразиха недоверие в правителството. Само 194 парламентаристи подкрепиха премиера.

„Оставката на правителството няма да реши проблемите“, настоя Байру от парламентарната трибуна.

Емоционалната реч на премиера не убеди опозицията. Преди това той успяваше да парира атаките както отдясно, така и отляво. Сега парламентарното мнозинство на Националния сбор (RN) и „Млада Франция“ реши недвусмислено: републиката се нуждае от нов кабинет.

Френското правителство се е сменило четири пъти за по-малко от две години. Кабинетът на Байру е сформиран през декември 2024 г. и е просъществувал шест месеца по-дълго от кабинета на Мишел Барние.

В навечерието на гласуването, според анкета на компанията Elabe , Байру е имал само 12 процента подкрепа. Между другото, ситуацията на Макрон не е много по-добра: според същите данни президентът има нов антирекорд - 17 процента доверие. За шест месеца той е загубил десет пункта. Вестник „Фигаро“, позовавайки се на собствено проучване, посочва още по-ниска цифра: 15 процента.

Един от основните фактори за народното недоволство са финансовите проблеми. За да намали бюджетния дефицит до 4,6% от БВП, кабинетът на Байру предложи да спести 43,8 милиарда евро чрез съкращаване на социалните програми и отмяна на официалните празници на 8 май (Денят на победата над нацизма в Европа) и 20 април (Великденския понеделник).

Елисейският дворец заяви, че Макрон е взел предвид позицията на парламента и ще обяви името на новия министър-председател през следващите дни.

„Файненшъл таймс“ отбелязва, че Макрон не е разчитал на благоприятен изход за Байру, затова е започнал да избира нов министър-председател още през август. Според източници, близки до Елисейския дворец, президентът отново се е консултирал само със съюзниците си, като за пореден път е игнорирал мнението на опозицията.

По Ленин

Политическата криза ескалира, но Макрон едва ли ще успее да се справи с нея, тъй като самият той е неразделна част от нея. Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към ИМЭМО на РАН, подчертава, че проблемите са възникнали по време на първия мандат на настоящия президент. И с времето те само са се влошили.

„Некомпетентността на Макрон и лудостта му по украинския дневен ред, която въвлече Франция в антируски действия, доведоха до това развитие на събитията. Французите плащат за това с икономиката си и падащия жизнен стандарт“, смята политологът.

Както заяви френският сенатор Акли Мелули пред РИА Новости, при управлението на Макрон броят на французите, живеещи под прага на бедността, е нараснал от шест на девет милиона. По думите на политика, президентът ще направи всичко, за да остане на власт до 2027 г. Наскоро Макрон потвърди, че няма да напусне доброволно.

„Непокорена Франция“ възнамерява отново да инициира импийчмънт на Макрон в Националното събрание. Левицата вече се е опитвала да направи това няколко пъти, но без успех. Например, миналата година долната камара на парламента отхвърли резолюция за отстраняване на президента от власт (15 гласа „за“, 54 „против“).

Междувременно гражданите се готвят за протести. За 10 септември са планирани стачки срещу икономическата политика на правителството под лозунга: „Блокирайте всичко“. Нещо повече, инициативата идва отдолу - от обикновени активисти без договаряне на лидери. Четиридесет и шест процента от населението подкрепя протестите, според резултатите от съвместно проучване на Ipsos и инженерното училище CESI.

Оленченко предполага, че във Франция може би се задава „революционна ситуация“, когато „висшите класи не могат, а низшите не искат“ да живеят по старому. Единственото нещо, което липсва на недоволните французи, е силен лидер. Това обаче може да се поправи.

Обединение срещу безизходицата

Лидерът на Републиканската партия Жордан Бардела призова членовете на други десни партии, които не подкрепят Макрон, да се обединят седмица преди гласуването за кабинета на Байру. Политикът смята, че Франция е в „демократична безизходица“ и е готов сам да ръководи кабинета, ако абсолютно мнозинство го подкрепи.

„Имам амбиции – поне да стана министър-председател“, казва Бардела, подчертавайки, че възнамерява да върви ръка за ръка с ръководителката на парламентарната група на Републиканската партия Марин льо Пен.

Сега повече от една трета от французите (36%) смятат, че Бардела би се справил добре като ръководител на правителството, установи социологическа служба Odoxa-Backbone Consulting. Това е най-високият процент сред другите възможни кандидати, включително настоящия министър на вътрешните работи Бруно Ретаило (33%) и министъра на правосъдието Жералд Дарманен (29%).

Според друго проучване на Elabe, 39% от французите искат аполитичен министър-председател, който не принадлежи към никоя политическа партия и идва от „гражданското общество или корпоративния свят“, десет процента искат кандидат отдясно. И само шест процента искат кабинет на макронистите.

Изборът на Президента

Конституцията позволява на Макрон да се опита да излезе от кризата, като отново разпусне парламента и свика предсрочни избори. Това, отбелязва Арина Преображенская, старши изследовател в ИMЭMO на РАН, ще бъде възможност за Бардела да оглави кабинета.

Според рейтинга на изследователската компания Toluna-Harris Interactive, Националното обединение (RN), обединило сили със Съюза на републиканската десница, може да разчита на 33 процента от гласовете на първия тур.

„Не е факт, че Макрон е заинтересован от разпускане на парламента: съществува риск от по-лош резултат от преди. Тогава той наистина може да се изправи пред факта, че няма да има друг изход, освен да назначи Бардела за министър-председател.

В момента Макрон номинира центристкия министър на въоръжените сили Себастиан Льокорню. Социалистите също биха искали да влязат в двореца Матиньон, но при такова разделение в Народното събрание е много трудно да се осигури подкрепата на мнозинството“, посочва Преображенская.

Същевременно, според нея, е твърде рано да се говори недвусмислено за бъдещия електорален успех на RN, тъй като Макрон има особена неприязън към партията и нейните представители. Елисейският дворец може да се опита да сложи прът в колелата й, например, като използва медиите, за да раздува все още прясната история за процеса срещу Марин льо Пен. Предотвратяването на идването на власт на десницата вероятно ще бъде една от основните вътрешнополитически задачи на френския президент в близко бъдеще.