Доналд Тръмп заяви, че индийският министър-председател Нарендра Моди му е казал, че Индия ще спре да купува петрол от Русия – ход, който президентът на САЩ определи като голяма стъпка в усилията да се изолира икономически Москва, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

„Не бях доволен, че Индия купува петрол, а той ме увери днес, че вече няма да купуват петрол от Русия“, каза Тръмп пред журналисти в Белия дом. „Това е голяма стъпка. Сега ще накараме и Китай да направи същото“, добави президентът.

Посолството на Индия във Вашингтон засега не е отговорило на изпратените по имейл въпроси дали Моди действително е поел такъв ангажимент пред Тръмп.

Обещание от страна на Индия да спре покупките на руски петрол би означавало потенциален повратен момент в световната енергийна дипломация. Вашингтон опитва да прекъсне приходите на Москва от петрол на фона на продължаващата война в Украйна, отбеляза Ройтерс.

Това би било и значителна промяна в позицията на един от основните енергийни клиенти на Русия и би могло да промени сметките на други държави, които все още внасят руски суров петрол.

По думите му Индия не може веднага да спре доставките. „Това си е процес, но този процес скоро ще приключи“, заяви Тръмп.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще посети Япония в края на октомври, преди да отпътува за Южна Корея за годишната среща на върха за икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион, каза министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт, цитиран от Киодо и БТА.

Без да уточнява точните дати, Бесънт стана първият високопоставен американски служител, който публично потвърди планираното пътуване на Тръмп до Япония, когато говори на инвестиционно събитие във Вашингтон в кулоарите на тазгодишните есенни срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.

Очаква се Тръмп да осъществи тридневно посещение в Япония от 27 октомври, съобщиха по-рано този месец японски правителствени източници, добавяйки, че по време на престоя той вероятно ще се срещне с император Нарухито, ще проведе разговори с наследника на премиера Шигеру Ишиба и ще посети американска военноморска база в Йокосука близо до Токио.

Откакто се върна в Белия дом през януари, за да започне втория си непоследователен мандат, Тръмп все още не е направил пътуване до Азия. Преди това той пътува до Япония през 2019 г. за среща на Г-20 в Осака.

Въпреки драматичното нарастване на търговското напрежение между САЩ и Китай в последно време, Бесънт също каза, че Тръмп все още планира да проведе разговори с китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея, която ще бъде домакин на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в края на този

Бесънт каза вчера, че е информирал японския министър на финансите Кацунобу Като, че администрацията на Тръмп очаква Япония да спре вноса на руска енергия, предаде Ройтерс.

„Министър Като и аз също обсъдихме важни въпроси, свързани с икономическите отношения между САЩ и Япония, и очакването на администрацията Япония да спре вноса на руска енергия“, каза Бесънт в Екс, след като двамата се срещнаха вчера.

„Япония ще направи това, което може, въз основа на основния принцип на координиране с държавите от Г-7, за да се постигне мир в Украйна по справедлив начин“, каза Като пред журналисти, когато бе попитан дали Бесънт е настоял Япония да спре вноса на руска енергия.

Групата на седемте (Г7) – САЩ, Япония, Канада, Великобритания, Франция, Германия и Италия – се съгласи по-рано този месец да координира и засили санкциите срещу Москва заради войната ѝ в Украйна, като се насочва към страните, които купуват руски петрол и по този начин улесняват заобикалянето на санкциите.

"Лукойл" и "Роснефт" са обект на замразяване на активи, дисквалификация на директори, транспортни ограничения и забрана за британски тръст услуги, предаде ФОКУС.

Обединеното кралство наложи санкции срещу руските нефтени компани. В случая с "Роснефт" британското правителство забрани на кораби, притежавани, контролирани, наети или управлявани от компанията, да влизат в пристанищата на Великобритания.

Новите санкции са насочени срещу 51 кораба, принадлежащи към така наречения "сенчест флот" на Русия, както и към лица и организации от различни сектори, включително енергетика и отбрана. Информация за това е публикувана в списъка със санкции на сайта на правителството на Обединеното кралство.

Британското правителство посочи, че двете компании са стратегически значими за Кремъл, а дейността им има ключово икономическо значение за руската държава, като приносът им в бюджета подпомага финансирането на войната в Украйна.

"Въвеждаме целеви санкции срещу двете най-големи петролни компании в Русия - "Лукойл" и "Роснефт", заяви британският финансов министър Рейчъл Рийвс по време на визита в САЩ. Рийвс подчерта, че "няма място за Русия на глобалните пазари" и че Великобритания ще предприеме всички необходими стъпки, за да спре Москва да финансира войната си в Украйна.

"Роснефт" е водещият производител на петрол в Русия, а "Лукойл" е вторият по големина и има най-голямо международно присъствие сред руските компании.

Апелативният съд в Хелзинки потвърди изземването на милиони руски държавни активи във Финландия, съобщи Helsingin Sanomat, цитиран от ФОКУС.

Апелативният съд в страната потвърди решението на окръжния съд от юни миналата година. Тогава окръжният съд в Хелзинки постанови, че няма правни пречки за изземването на руски активи във Финландия, въпреки че Русия заяви, че счита изземванията за незаконни.

Окръжният съд заяви, че е възможно Русия да загуби активите, но счете, че изземването е законно във всяко отношение.

Финландският съд не даде разрешение на Руската федерация да продължи делото. Москва обаче има право да се обърне към Върховния съд за разрешение да обжалва отказа на Апелативния съд да разгледа делото.

Мерките за замразяване на руските активи се основават на решение, издадено от Международния арбитражен съд в Хага през април 2023 г., което нарежда на Русия да плати над 5 млрд. евро на украинската енергийна компания ''Нафтогаз'' като обезщетение за щети, причинени по време на завземането на Крим.

Русия отказа да плати. Поради това ''Нафтогаз'' започна международно производство, насочено към прилагане на решението в страни, където Русия има активи. Една такава страна е Финландия.

Преди година Финландия започна да конфискува руски държавни активи.

Замразяването на активите не позволява на Русия да продава или прехвърля активите си във Финландия. Продажбата на конфискуваните активи все още изисква отделна съдебна заповед, която може да стигне до Върховния съд и да отнеме години.

Украинската компания ''Нафтогаз'' също е завела дела за конфискуване на руски активи в много други западни страни. В Австрия компанията спечели съдебно дело срещу Русия. Там недвижими имоти, собственост на руската държава, бяха конфискувани за 120 милиона евро. Според решението на съда, недвижимите имоти могат да бъдат продадени на търг, а парите да бъдат използвани в полза на украинската компания.