Два пъти в годината милиони българи се събуждат в „ново време“ – веднъж, когато преминаваме към лятно часово време през март, и втори път – когато през октомври се връщаме към астрономическото. Макар тази промяна да е част от европейска практика, все повече експерти и граждани поставят под въпрос смисъла ѝ.

Според последни проучвания на Евробарометър над 84% от европейците смятат, че сезонната смяна на времето трябва да бъде прекратена, като сходно мнение изразяват и над 70% от анкетираните българи.

Нарушен биологичен ритъм и проблеми със съня

Основният аргумент срещу промяната на времето е влиянието ѝ върху циркадния ритъм – вътрешният „часовник“ на човешкото тяло, който регулира съня, апетита, настроението и хормоналния баланс. Според Световната здравна организация дори промяна от един час може да доведе до физиологичен стрес.

„Организмът се нуждае от няколко дни, а при по-чувствителни хора – до седмица, за да се адаптира. През този период често наблюдаваме нарушения на съня, раздразнителност и спад на концентрацията“, обяснява д-р Петър Колев, невролог и специалист по съня. Той допълва, че при деца и възрастни хора адаптацията е по-бавна и може да повлияе на имунната система.

Повишен риск за сърдечното здраве

Лекари отбелязват, че през първите дни след смяната на часовника се увеличават случаите на инфаркти и инсулти. Причината е внезапната промяна в биологичния ритъм и стресът, който тя причинява на сърдечно-съдовата система. Хора с хронични заболявания са особено уязвими в този период.

Медицински проучвания, публикувани в New England Journal of Medicine, показват, че в първите 3 дни след смяната на времето случаите на инфаркти се увеличават с 5% до 10%, особено през пролетта, когато часовниците се местят напред. Подобни резултати са отчетени и при инсулти.

Кардиологът д-р Анелия Тодорова от УМБАЛ „Св. Анна“ – София, коментира:

„Дори минималната промяна в ритъма на съня и стресовите нива може да се отрази сериозно на хора със сърдечно-съдови заболявания. При тях препоръчваме в дните след смяната на времето да се избягва натоварване, недоспиване и стрес.“

Повече пътни инциденти и трудови злополуки

По данни на Европейската комисия брой катастрофи в ЕС нараства с около 8% в седмицата след пролетната промяна на времето. В България това се потвърждава и от МВР: през последните пет години статистиката показва средно 15–20% ръст на инцидентите в първите дни след местенето на стрелките.

Причината е проста – хората са недоспали, по-малко концентрирани и реагират по-бавно. Освен това смяната на времето съвпада с промяна в осветеността на пътищата – сутрините са по-тъмни, а вечерите се стъмват внезапно, което допълнително увеличава риска.

Влошено настроение и сезонна депресия

Промяната на времето често води до спад в настроението, раздразнителност и влошаване на концентрацията. Психолозите предупреждават, че през есента и зимата, когато дните са по-къси, смяната на часа засилва симптомите на сезонна депресия. Това се отразява не само на психичното здраве, но и на социалното общуване и работоспособността.

Психолозите свързват преминаването към зимно време с нарастване на случаите на сезонно афективно разстройство (SAD) – форма на депресия, която се появява при недостиг на естествена светлина. В България, според данни на Националния център по обществено здраве, близо 12% от населението изпитва симптоми на сезонна потиснатост през есенно-зимния период.

„Когато денят изведнъж стане по-къс, хората имат усещане за липса на време, спад на енергията и мотивацията. Това се отразява и на продуктивността на работното място“, посочва психологът д-р Мария Драгиева.

Спорната икономическа полза

Първоначално смяната на времето е въведена с цел икономия на електроенергия – повече естествена светлина през деня означава по-малко осветление вечер. В ерата на LED технологии и климатизация обаче този аргумент все повече губи тежест.

Според изследване на Института за енергиен мениджмънт, ефектът върху енергийната консумация е „практически нулев“, като евентуалните спестявания са под 0,1% от общото потребление. В същото време се увеличават разходите за здравеопазване и транспорт вследствие на по-големия брой инциденти и заболявания, свързани с нарушен сън.

Повече пътни инциденти и трудови злополуки

Статистиката сочи, че в седмицата след смяната на времето нараства броят на пътнотранспортните произшествия. Намалената концентрация, сънливостта и по-тъмните утрини са сред основните фактори. Подобна тенденция се наблюдава и при трудовите инциденти, особено в индустрията и строителството.

България в контекста на Европа

Европейската комисия предложи премахването на сезонната смяна на времето още през 2018 г., но държавите членки не постигнаха консенсус. В момента се обсъжда дали да се въведе единен часови стандарт – лятно или астрономическо (зимно) време.

България, според Министерството на икономиката и индустрията, по-скоро би запазила астрономическото време, тъй като то е „по-естествено съобразено с биологичния ритъм и географската позиция на страната“.

Какво препоръчват специалистите

• Подгответе организма си предварително: лягайте и ставайте с 15–20 минути по-рано в дните преди смяната.

• Излагайте се на дневна светлина сутрин: това подпомага биологичната адаптация.

• Ограничете кофеина и алкохола, които допълнително нарушават съня.

• Шофирайте с повишено внимание в първите дни след промяната.

Заключение

Смяната на времето е пример за това как една на пръв поглед незначителна административна мярка може да има дълбоки социални и здравни последици. Въпреки че Европа все още няма общо решение, в България гласовете „за“ премахването на сезонната промяна стават все по-силни.
Медиците са единодушни: естественият ритъм на човека не бива да се подчинява на календара, а постоянството на астрономическото време е най-здравословното решение – както за организма, така и за обществото.