Напук на обвиненията в ерес, испанският икономист Лоренсо Берналдо де Кирос излезе със статия в испанския вестник „Ел мундо“, която в общи линии призовава сънародниците му да напуснат еврозоната, освен ако президентът на ЕЦБ Марио Драги не извърши истинско чудо.
Испания е на път да изпадне в неплатежоспособност с оглед падежа на големи количества дълг по-късно тази година. Събитията се развиват бързо. Въпросът вече не е дали това ще се случи, а дали за страната е по-добре да преструктурира дълга си вътре или вън от паричното обединение. „В рамките на еврозоната и без наличието на финансови ресурси съкращаването на дълга е безсмислено. Испанската икономика ще трябва да понесе задълбочаваща се вътрешна дефлация със съкращаване на цените и заплатите, за да възстанови конкурентоспособността си. Това е невъзможно или поне не особено вероятно,“ пише Де Кирос. Процесът ще отнеме твърде много време. Изтичането на капитал ще продължи и ще доведе до ново преструктуриране на дълга в краткосрочен план, както се случи в Гърция. „Змията ще захапе собствената си опашка в дяволска спирала“, допълва той.
Де Кирос, който ръководи консултантската фирма Freemarket Corporate Intelligence, изглежда, смята, че Испания няма да бъде спасена от еврозоната или че правителството на Мариано Рахой ще откаже да приеме условията на „тройката“. Той презрително отхвърля „апокалиптичната реторика“ на онези, които твърдят, че банковата система със сигурност ще се срине или че реалните лихвени проценти ще скочат неимоверно, или пък че Испания ще се поддаде на хиперинфлацията. Де Кирос отбелязва успеха на Великобритания и скандинавските държави, които отхвърлиха златния стандарт през 1931 г., и латиноамериканските държави, които по-късно направиха същото. Може би те са по-добър паралел с Испания, тъй като южноевропейската страна днес има нетен външен дълг на стойност близо 100% от БВП. Възстановяването на тези държави рязко контрастира с това на Франция, Полша, Белгия, Италия и Холандия, които се придържаха към нефункционираща система на фиксирани валутни курсове до самия край и затънаха в постоянна криза.
Де Кирос цитира проучване на Центъра за изследвания на икономическата политика, което разглежда 13 случая на шокове поради девалвация през последните две десетилетия. БВП е започнал да се увеличава в рамките на следващите три години в десет от страните, като средният икономически ръст е 10,3% (т.е. дори повече от често цитирания темп в Аржентина след освобождението й). При всички положения нищо не е предварително решено. Важното е каква политика ще се възприеме след това. „От нас зависи дали ще постигнем успех, или ще се провалим“, казва Де Кирос. Конкурентоспособността ще се възстанови бързо. Испанската централна банка отново ще може да действа като кредитор от последна инстанция и ще елиминира риска от провал на бъдещи преструктурирания на дълга. Най-малкото страната ще има възможност да избегне продължителна депресия. Разбира се, всичко ще се провали, ако правителството се обърне към популизма. „Каквото и да се случи, сегашната ситуация е неустойчива“, пише Де Кирос. Авторът на статията не споменава какво ще стане с Италия, а след това и с Франция, Германия, а оттам и отново с Испания, ако Мадрид наистина запали бурето с барут, но подобна линия на мисли може би е твърде апокалиптична.
Това, което е от съществено значение, е, че испанските дисиденти най-накрая намират трибуна в собствената си преса. Дебатът е съвместен. Тези аргументи набират скорост и ще определят следващата фаза на историята на световната икономика, ако германците не ги изпреварят всички и първи не вдигнат ръце. Миналата седмица президентът на автономната испанска област Астурия заяви, че ще е по-добре Испания да напусне еврозоната, отколкото да протегне „просешка паничка“. Кой може да спори с него? Безработицата в момента е 24,6%, или грубо 29% по метода на измерване, използван в началото на 90-те години, което е най-високото й ниво в националната статистика. Не се вижда никаква светлина в края на тунела, толкова разрушителна е еврозоната. Испанската икономика ще се свие с най-малко 3% другата година според Citigroup. Спадът ще продължи и в средата на десетилетието. Много е наивно да си мислим, че испанският народ ще се примирява с тази адска машина година след година. И защо да го прави?

По в. „Дейли телеграф“