Успехът на британския тим на Олимпийските игри предизвика всеобщо възхищение, но най-богатата колекция от медали на страната за последните 104 години не е случайност. Тя е резултат от скъсването с правителствената ненамеса в частните инициативи, която доведе до нищожния един златен медал в Атланта само преди 16 години. Вместо това британският спорт прие нова рамка на постоянни публични инвестиции и организирана цел, която създаде екосистема за подпомагането на индивидуални дисциплини с основна роля на треньорската работа. Бяха положени всички усилия за постигането на отлична конкурентоспособност. Ако същият подход бъде приложен към икономиката и обществото, ако бъдат отхвърлени принципите, които направиха от кралството аутсайдер и които сегашната управляваща коалиция поставя в центъра на политиката си, Великобритания може да е на върха на икономическата класация до 20 години.
Обратът започна в подготовката за игрите в Сидни през 2000 г., когато първите значителни постъпления от лотарията започнаха да влизат в спорта. Имаше инвестиции в инфраструктура (писти, плувни басейни и колодруми), но което е по-важно – в структурите, подкрепящи отделните спортисти. Отпускаха се средства за треньори от световна класа, специалисти по хранене и спортни психолози, а също за технологии и научни изследвания. Парите не бяха разпределяни чрез една институция, следваща централно определена стратегия, а чрез различни посреднически органи от Кралската асоциация по ветроходство до федерацията Британско колоездене. Те познаваха в детайли съответния спорт, можеха да насочват разходите към най-нуждаещите се места, но и трябваше с резултати да оправдаят инвестицията. Не на последно място е безмилостният подход към подбора на най-обещаващите спортисти и подготвянето им за успех в свят на силна глобална конкуренция, още по-драматична заради домакинството на Великобритания.
Всичко бе подплатено не от буен шовинизъм, а от непоколебима гордост от това, което представлява страната днес и желанието да покаже, че може да бъде най-добрата – патриотизъм, който позволява на нацията да бъде отворена за каймака на света, но и да го използва за собствени цели. Смесицата, както се видя, е изключително мощна. Великобритания трябва да пренесе тези принципи и в други области. Проблемът е, че те са плод на идеологическа кръстоска, която притеснява политическата класа. В основата им стоят либерални социал-демократически ценности, които отчитат важността на публичните инвестиции, организация и изграждане на институции, но в същото време съдържат непоколебимо признаване на факта, че в крайна сметка индивидуалното приложение, решителност и воля за победа са незаменими.
Британският премиер Дейвид Камерън и кметът на Лондон Борис Джонсън нямат проблем с частта, която произтича от конкуренцията, елитаризма и личните усилия. В същото време са обзети от колебание в мига, в който разговорът премине към ролята на държавните инвестиции и необходимостта от разбирането и поддържането на уникалната спортна екосистема, както почти всеки лейбърист потръпва в обратната посока. Броят британски политици, които разбират тази хибридност (и биха я подкрепили) е нищожен. В днешното правителство единствено Винс Кейбъл упорито призовава за подобен подход, поради което е наричан „антибизнес министъра“ от мнозина десни, почти изцяло лишени от разбиране за двигателите на успеха в съвременните икономики и общества. В крайна сметка триумфът зависи от разпознаването на това колко са важни и двата елемента.
Какви да са икономическите стъпки? Първата част от формулата е държавата да предизвика сериозни публични инвестиции във всичко, което насърчава предприемачеството – комуникации, наука, създаване и пренос на знания, жилищен сектор и образование. И това да се направи целеустремено и с постоянство. Капиталовложенията трябва да са с поне £30 млрд. годишно повече от сегашните държавни разходи, обезпечени от данъчното облагане или заеми, в зависимост от конкретната икономическа среда. В момента би следвало да бъдат финансирани със заеми при най-ниските за последните 300 години лихви. Резервен план с подобна мисия трябва да започне незабавно.                                       
Това обаче е само началото. Следващата стъпка е да се възпроизведе сектор по сектор типа екосистема, развита в спорта. Нужно е специализирано знание, ангажираност, дългосрочно финансиране и напътствия за бизнеса, нови машини и материали. За да проработи схемата обаче, участващите собственици трябва да бъдат отдадени на компаниите си за дълго, а банките да се държат повече като бизнес треньор, отколкото като продавачи на кредити и безполезни финансови продукти. Последните трябва да се превърнат в организации, които активно да съдействат за растежа на компаниите, вместо да се занимават с пране на пари, манипулация на Libor и подвеждащи продажби на активи. Това ще наложи цялостно преобразяване на британската система на бизнес собственост и финанси, повлияно от същата гордост и амбиция за страната, демонстрирани от атлетите и зрителите на Олимпиадата.
После е необходим ангажимент към мениджмънта и представянето – свят, в който постиженията са възнаграждавани, а лошите резултати – наказвани. Принципите са продиктувани от здравия разум и работят, независимо дали са прилагани за британския спорт, успеха на германската автомобилна индустрия или американския IT сектор.

По в. „Гардиън“