Унгарският министър на околната среда на Унгария Золтан Илеш призна още ден след аварията в близост до градчето Айка, че има екологична катастрофа. А във всяка екокатастрофа човешкият фактор е водещ. Кой и как е отговорен, тепърва ще видим. Но пък за сметка на това отговорността за вземането на превантивни мерки е на определени институции, тя е и изцяло наша.
Не може аварията в Унгария да не породи паралел с други такива случаи, като изтичането на цианиди в Бая Маре (Румъния) през 2000 г. например. Подобен инцидент е имало и у нас през 1966 г. Такива аварии променят живота на цели селища завинаги, а липсата на превантивен контрол е най-опасна.
У нас в момента има 33 хвостохранилища, от тях работят 12. Не всички отговарят на европейските изисквания, сами признават от екоминистерството. Какви мерки се вземат, за да не са опасни за хората и околната среда? Какво се случва с неработещите хвостохранилища и как се извършва тяхната рекултивация? Това са въпроси, поставяни с години, на които конкретни отговори няма. Не бива да забравяме и още един въпрос - дали България разполага с достатъчно ресурс - човешки, технически, финансов, за да се опази от такава опасност. Дано не се налага да узнаваме.