Иглика Горанова
Приблизително по едно и също време бизнесът и науката осъзнаха, че е назрял моментът да си направят борса, за да могат да „търгуват“ помежду си. Едните, като предлагат научните си разработки. А другите, като инвестират в тях.
За трудния диалог на бизнеса и науката се говори достатъчно много покрай скандалите около реформата в БАН. Социологически агенции изнесоха данни, че две трети от фирмите не са наясно какво се „ражда“ в научните среди и приблизително толкова не са склонни да инвестират в тях. Покрай данните, които най-общо не будят оптимизъм, стана ясно, че има и пресечни точки, в които могат да се срещнат интересите на учените с тези на предприемачите. И те се измерват с практични неща. Като например факта, че българските научни открития излизат по-евтино на бизнеса, но ефектът от тях е съизмерим с този, ако бяха закупени „отвън“. Стана ясно също, че колкото по-скоро стане тази „среща“ - между българският бизнес и българската наука, толкова по-добре и за двете страни. Така ще могат да си сверят часовниците, за да разберат кой какво иска и да обединят усилията си в създаване на нови продукти, които да бъдат конкурентоспособни на пазара. Което решава много проблеми.
Очевидно е, че едните без другите не могат и колкото по-бързо дебатът за доверието на бизнеса в българската наука приключи, толкова по-добре. Най-малкото защото в това безсмислено и много общо говорене се губи желанието и енергията за действие. А последното е особено необходимо. От тази година парите, които ще отпускат за проекти по ОП „Конкурентоспособност“, са за иновации. Което ще рече, че когато става дума за 90 млн. евро е задължително интересите на двете страни да се срещнат. И ако може - веднага.
Ако някой си даде труда да разбере какво е приложението на българските разработки в производството, вероятно ще остане смаян от сравнително ниските цени на които се купуват и същевременно от печалбите, които носят на предприемачите, усетили се да я закупят. Добре е тези неща да станат публични, защото това е начинът да се насърчават и двете страни – и бизнесът, и науката за по-тесни контакти. Тази „среща“ има и трета страна – ще покаже на младите учени, че има надежда за тях и у нас. И че креативността със сигурност носи удовлетворение – освен в професионален и в чисто финансов план.
Най-четени статии:
-
Преди единадесет години в Одеса се случи трагедия, която се…
-
Сръбският президент Александър Вучич заяви в четвъртък, че ще спази…
-
На 4 май румънците отново ще гласуват за президент, след…
-
В Русия изтръпнаха: НАТО струпа над 20 000 войници и бойна техника в Гданск, застрашен е КалининградПовече от 20 000 войници на НАТО, бронирани превозни средства,…
-
Брюксел иска да увеличи покупките на американски стоки с 50…
-
Демонстрациите по повод Деня на труда в САЩ се превърнаха…
-
Организацията на обединените нации обмисля радикално преструктуриране, сливане на ключови…
-
Вашингтон трябва да премахне митата, ако е искрен в желанието…
-
САЩ не се отказват от въпроса за разрешаването на конфликта…
-
Най-малко 28 души са били ранени по време на атаката с…
от нета
-
Дневен хороскоп ОВЕН (21 март - 20 април)…
-
След десетилетия доминиране на българската музикална сцена емблемата на соцестрадата…
-
Силви Вартан, Христо Стоичков, Елена Кристиано, Поли Генова, Десислава Минчева,…
-
Най-възрастната жена в света - бразилската монахиня Ина Канабаро Лукас,…
-
Сърдечният удар – една от водещите причини за смърт в…
-
Рапърът Иван Динев – Устата разкри, че е подложен на…
-
Натали Трифонова, която вече публично обяви, че е бременна и…
-
Най-голямото и най-малкото куче в света, официално вписани в Книгата…
-
7 пъти е духал Димо Алексиев на дрегера. Това стана…
-
Никой не знае какво работи мъжът на Джулиана Гани, след като…