Иглика Горанова
Приблизително по едно и също време бизнесът и науката осъзнаха, че е назрял моментът да си направят борса, за да могат да „търгуват“ помежду си. Едните, като предлагат научните си разработки. А другите, като инвестират в тях.
За трудния диалог на бизнеса и науката се говори достатъчно много покрай скандалите около реформата в БАН. Социологически агенции изнесоха данни, че две трети от фирмите не са наясно какво се „ражда“ в научните среди и приблизително толкова не са склонни да инвестират в тях. Покрай данните, които най-общо не будят оптимизъм, стана ясно, че има и пресечни точки, в които могат да се срещнат интересите на учените с тези на предприемачите. И те се измерват с практични неща. Като например факта, че българските научни открития излизат по-евтино на бизнеса, но ефектът от тях е съизмерим с този, ако бяха закупени „отвън“. Стана ясно също, че колкото по-скоро стане тази „среща“ - между българският бизнес и българската наука, толкова по-добре и за двете страни. Така ще могат да си сверят часовниците, за да разберат кой какво иска и да обединят усилията си в създаване на нови продукти, които да бъдат конкурентоспособни на пазара. Което решава много проблеми.
Очевидно е, че едните без другите не могат и колкото по-бързо дебатът за доверието на бизнеса в българската наука приключи, толкова по-добре. Най-малкото защото в това безсмислено и много общо говорене се губи желанието и енергията за действие. А последното е особено необходимо. От тази година парите, които ще отпускат за проекти по ОП „Конкурентоспособност“, са за иновации. Което ще рече, че когато става дума за 90 млн. евро е задължително интересите на двете страни да се срещнат. И ако може - веднага.
Ако някой си даде труда да разбере какво е приложението на българските разработки в производството, вероятно ще остане смаян от сравнително ниските цени на които се купуват и същевременно от печалбите, които носят на предприемачите, усетили се да я закупят. Добре е тези неща да станат публични, защото това е начинът да се насърчават и двете страни – и бизнесът, и науката за по-тесни контакти. Тази „среща“ има и трета страна – ще покаже на младите учени, че има надежда за тях и у нас. И че креативността със сигурност носи удовлетворение – освен в професионален и в чисто финансов план.
Най-четени статии:
-
Времето за налагане на санкции срещу Русия отдавна е настъпило,…
-
Украинският президент Володимир Зеленски подчерта важността на дроновете за защитата на страната…
-
Интервюто на проф. Нако Стефанов с д-р Ципис е разговор…
-
В Киев е сформиран щаб на обединените сили на различни…
-
Германският министър на външните работи Йохан Вадефул заяви, че Русия…
-
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че планира да присъства…
-
Руската армия сериозно се е заела с подготовката за генералната…
-
Този Човек е богат, известен, успешен и спокойно може да…
-
Конфискацията на замразените руски активи може да струва на Запада…
-
Полша се оказа в състояние на голяма политическа несигурност, тъй…
от нета
-
Фолк певицата Диона публикува цяло видео, насочено срещу журналистката Кристина…
-
Интериорът на този автомобил е с паркетна мозайка, чието създаване…
-
Според новите законови изисквания, всеки човек, който притежава електрическа тротинетка,…
-
В съвременното общество е прието да се смята, че активният…
-
Остава малко повече от месец до крайния срок, в който…
-
Дневен хороскоп ОВЕН (21 март - 20 април)…
-
Украинският порноактьор Руслан Т., който бе задържан в Санкт Петербург,…
-
Савина, Ани и Силвия – най-красивата комбинация в българската поп…
-
Руският свещеник Игор Силченков коментира в своя YouTube канал мненията…
-
Симпатията на Галена към красивите младежи си пролича още на…