Парите от Световната банка са много важни за БДЖ – това вчера го признаха и синдикатите. Тежки заеми, които трудно се обслужват след фалита на „Кремиковци“, задушават превозвача.
Положението се усложнява и заради непогасените задължения към доставчици и неплатените вече повече от 100 млн. лв. инфраструктурни такси. Всички разбират, че без свеж финансов ресурс няма как да се излезе от този параграф 22.
Освен това ясно трябва да се каже, че не компанията ще връща кредита, а той ще е за сметка на българската държава. На практика това си е реален шанс за железниците да излязат на чисто.
Но тъй като в тази игра се замесва и българският данъкоплатец, той със сигурност ще иска да разбере как точно ще бъдат похарчени парите и какво ще последва след това. Ще бъде ли възможно и кога точно пътуването с БДЖ да е толкова удобно и приятно колкото например с TGV (Френските железници), които се превърнаха в истински конкурент на авиационния транспорт за къси разстояния както по скорост, така и по комфорт?