Българинът играе на сигурно и предпочита да затвори свободните си средства, ако изобщо има такива, между четири стени - т.е. или в недвижими имот, или да ги внесе в банката. Това сочи проучване по поръчка на Института за икономически изследвания към БАН. Данните като че ли определиха не само приоритетните инструменти за инвестиране за нашенеца, но и цялостната философия за живота. Първо е всичко, което не може да се помести – къща, апартамент, общо взето - „моят дом е моята крепост“. На второ място - всичко, което може да се изхарчи – парите на влог. Те, макар и малка, но ще носят сигурна лихва. Но още по-тревожно е, че освен консервативен нашенецът се оказва и негативно настроен като цяло към публичните дружества. Половината от анкетираните посочват, че не биха сложили пари в акции на български компании при никакви условия. Което пак показва, че нито познаваме, нито се интересуваме от алтернативните инвестиции, а като мотиви за подобен род вложения се посочва или сигурната печалба, или големият дивидент. Остава отворен въпросът, какво и колко се печели от недалновидни инвестиции в сгромолясалия се имотен пазар?
Но, от друга страна, е вярно, че след толкова кризи у нас вече като че ли в гените ни е заложено да не сме хазартен тип, а да си кътаме „бели пари за черни дни“. Естествено, само ако е в инструменти, които са ни подръка.