Инвестициите на американската AES и италианската Enel навеждат на мисълта, че България е нещо повече от реката Клондайк на американския континент, станала нарицателно за богати залежи от чисто злато. При това климатът тук е значително по-мек – и в пряк, и в преносен смисъл. Заради това именно двете компании са гарантирали доста добре възвръщаемостта на собствените си инвестиции, договаряйки незнайно как 15-годишни договори за изкупуване на енергията от НЕК с начални цени от 126 лв. и 137 лв. за мвт.
Бонус към бизнес плановете им е и допълнителното индексиране на тези цени всяка година. И основният договор, и бонусите към него се плащат от гражданите и предприемачите у нас, които е крайно време да бъдат наричани събирателно „български Клондайк“. Към тази хранителна верига може да се присъедини и НЕК, която купува тока по 90 лв., но пък го продава на ЕРП-тата по 88 лв.
На гърба на родния Клондайк лежи и възвръщаемостта на трите частни електроразпределителни предприятия (ЕРП) – немската Е.ОН, чешката ЧЕЗ и австрийската ЕВН. На тях пак с договор от държавата е гарантирана на 16 на сто годишна възвръщаемост още от времето, когато навлязоха на енергийния пазар у нас – 2004 г. Та при тази ситуация развалянето на приватизационните сделки с тях е най-малкото, което може да се направи.