Европа се нуждае от единна миграционна политика, която да гарантира на своите граждани правото на свободно движение като естествено човешко право.Това се казва в позиция на бившия български министър-председател /2001-2005/ и бивш монарх /1943-1946/ Симеон Сакскобургготски..

Истерията, която наблюдаваме в някои британски и френски медии относно очаквана "емигрантска вълна" в Обединеното Кралство и във Франция след падане на ограниченията на трудовия пазар през януари за Румъния и България, се основава на спекулации и произволни анализи. Не можем да предвидим какво ще се случи след януари догодина, но е ясно, че трудови емигранти от Източна Европа е имало и когато действаха ограниченията за работа. Ето защо да се правят изводи от сегашното ниво на емиграция за това какво ще се случи в бъдеще е некоректно. Струва ми се, че много пъти тези "апокалиптични" сценарии имат политически оттенък и са с чисто популистки цели, се казва в позицията.
Според бившия премиер обратно на разпространените предразсъдъци, повечето от които наложени от националистични и крайнодесни политически субекти, фактите сочат, че приемът на емигранти има положителен икономически ефект, особено в страни с демографски проблеми. Обективните данни за Великобритания, например, показват, че приливът на емигранти след падането на Берлинската стена е допринесъл за увеличаване на обществените приходи. Доказано е, че емигрантите във Великобритания за периода 2005-2009г. са осигурили постъпления в размер на 25 милиарда паунда за държавата.

Примерът за Швеция е подобен – 1,1 е съотношението между приходите и разходите от държавната хазна за тях. Норвегия също има нужда от емигранти, за да си осигури динамично развитие.

Изводът, който се налага от тези данни е, че всъщност резултатът от разширяването на ЕС и приемането на трудови емигранти от Източна Европа е повече от положителен в икономически аспект. Това увеличава свободата на стотици хиляди хора от бившия Източен блок и им предоставя нови трудови възможности, без да ощетява публичните финанси на страните от Западна Европа.

Смятам, че Европа се нуждае от нова и най-вече от единна миграционна политика, която да гарантира на своите граждани правото на свободно движение като естествено човешко право. Мерки и бариери, които ограничават мобилността на хората, нарушават тяхната свобода. А свободата на индивида е един от основните принципи на Обединена Европа.

България има шанс в настоящия момент като страна на емигранти, но и която приема такива, да се превърне в пример за добро управление на процеса и най-вече за толерантно и хуманно отношение към пристигащите емигранти у нас, още повече, че става въпрос за бежанци, които търсят спасение от военен конфликт. Нужно е просто да сменим начина си на мислене и да ги възприемем, вместо като пречка и милиони разходи, като една възможност, като принос към собственото ни общество.

Освен финансовите средства, които са ни нужни, и които вече е ясно, че ще получим, е нужно да следваме работещ модел, за да не бъдат хаотично изразходвани те. След решаване на чисто битовите проблеми, като жилище, медицинска помощ и училище за децата, идва основният проблем – социалната интеграция на малкия брой от тях, които ще пожелаят да останат у нас. Те трябва да получат ясен статут, да им се осигурят курсове за изучаване на езика, да улесним бюрократичните спънки за започване на собствен бизнес – много от тях са предприемчиви хора, които са оставили назад работещи фирми и предприятия, както и свободен достъп до работни места. С всичко това ще помогнем не само на сирийските бежанци, но ще се раздвижи и собствената ни икономика. Това са повече хора, които се нуждаят от закупуване или наемане на жилища, например, както и от ползването на различни услуги. Формирането на гета и изолирането на бежанците не е продуктивно и дори е социално опасно. Като дългогодишен емигрант съм особено чувствителен към темата и съпричастен със съдбата на тези хора, тъй като познавам не само битовите, но и социалните и емоционални трудности на емигрантския живот.

Успешното справяне със ситуацията с бежанците би бил добър пример, който България би могла да даде в Европа, и което със сигурност ще увеличи доверието към нас. А това би било една добра предпоставка и наш плюс за приемането ни в Шенген, както и за по-справедливото отношение към нашите емигранти навън.