Митко Хитов: Така стана – българинът е скъп на триците и евтин на брашното

Покрай коментарите за новия заем от 8 млрд. евро, който правителството се кани да изтегли, сигурно си спомняте за далаверата на десетилетието от началото на нулевите години, когато екипът на царските юпита превъртя българския външен дълг.

И от супер евтините доларови брейдиоблигации го превалутира в евро, при размер на годишната лихва от 8% и поскъпваща европейска валута. Тогава икономисти, финансисти и от ляво, и от дясно бяха категорични, че държавата ни е "олекнала" покрай тази сделка с около милиард и половина евро, които ще се стоварят върху бъдещите поколения.

Днес имиджът на "добрия цар" е почти непокътнат, като се изключат едно-две тъмни петна покрай изсичането на рилската гора и имотните сюжети, но "честитките" от това, което надробиха приближените му чевръсти юпита, включително един от синовете му, редовно напомнят на българина, че за "синята кръв" не е проблем подобна бърза сделка. Като партия игра на бридж. Единственото ни, поне морално утешение, от тази афера е, че тогавашната банка – посредник – "Леман Брадърс", отдавна е в небитието, жертвана през 2009 г. в началото на глобалната икономическа криза.

В бизнеса, с допуска до лостовете на висшата политико-икономическа власт, има едно неписано правило: пред електората можеш да проклинаш колкото си искаш предшествениците си, но когато стане въпрос за търсене на реална отговорност, във връзка с някога вземаните финансово-икономически решения, омертата е пълна. Никой и не помисля да рови надълбоко, знаейки, че подобно принципно отношение би могло да се разпростре в бъдеще и върху собствените, недокрай изчистени държавнически решения в една или друга посока.

По ирония на близката история ние ще трябва да продължим да плащаме за замъците и яхтите на предприемчивите царски юпита. И в този смисъл нов заем е необходим, тъй като държавата ни няма как да осигури със собствени приходи сумите по падежите, които настъпват през следващите години.

В едно съм убеден вече - българинът е скъп на триците и евтин на брашното.

Имаме ли изход? Можем да се пробваме и да откажем да плащаме по падежиращите външни задължения, опирайки се на прецедента с т.нар. "омразен дълг", но скоро след това можем да очакваме ред изненадващи, дори заплашителни последствия. Виждаме, че дори гордите елини се пречупват под натиска на международните банкери, наричани често банкстери. Пък какво да кажем за някои момчета от покрайнините на София, мечтаещи за служба в брюкселската евробюрокрация или за червените пътеки на висшата власт.

Изниква въпросът оправдано ли е новият дълг да се използва за плащане на стари задължения и покриване на дефицита, а не за инвестиции, които да повишат конкурентноспособността ни и да създадат нови работни места?

Тук трябва да се има предвид нещо много важно: повишаването на конкурентоспособността на българската икономика и създаването на работни места означава, че конкурентоспособността на партньорски европейски икономики ще трябва да се съкрати и безработицата при тях да достигне нови висоти. За нас трябва да е пределно ясно, че в условия на задълбочаваща се световна икономическа криза, свързана с падането на съвкупното потребителско търсене, едва ли ще се намерят наивни алтруисти (каквито, ние, българите, продължаваме да бъдем - бел.а.), които да жертват стандарта си на живот, подарявайки ни част от пазарните си позиции. Как си представяте, например, фирмите – вечни фаворити да се откажат от гарантираните им милиардни приходи, свързани с очакваното всенародно саниране на сградния ни фонд? Питате ли се откъде ще дойде технологията, начина на заварките, как се печелят едри поръчки? Следете тази тема, тя ви засяга пряко.

Четвърт век капитализъм не отвориха ли очите на българското общество за някои елементарни неща?

Министърът на икономиката днес е казал, че част от кредита ще отиде, за да се вдигне икономическия ръст. Но не е споменал - как? За да има смисъл от многомилиардни инвестиции в производствен потенциал, преди това са необходими сериозни промени в геостратегическата ни ориентация. И тъй като това няма как да се случи в обозрима перспектива, поне препоръчвам, ако министърът не ни заблуждава, да се инвестира в туристическата инфраструктура на страната и в подготовката на кадри за този, отреден ни, сектор на икономиката.

Казано по друг начин: няма логика да влагаме, да речем, 100 хил. лева за обучението на един ненужен за днешното ни стопанство висшист, който веднага след като сложи дипломата в джоба си, заминава навън. По този начин всеки, плащащ данъци, финансира и без това благоденстващите, според нашите стандарти, чужди икономики! Очевидно, държавата ни не е толкова бедна, след като си позволява годишно да губи стотици милиони и по това направление, а в същото време туристическият бранш да се оплаква от елементарна липса на сервитьори и екскурзоводи.

Да се върнем на стряскащия с многото нули 8 милиарден заем в евро, надвисващ над бедната ни държава. Компетентни ли са достатъчно депутатите, за да преценят рисковете от увеличаване на дълговото бреме като гласуват в НС в полза на кредита?

Не искам да бъда циничен, но ще го кажа направо: депутатите са в НС не, за да бъдат компетентни, а за да решават бизнес-проблемите на хората, които са ги изпратили там. В този смисъл, народните избраници гласуват така "както трябва" и никакъв морален мотив не може да ги накара да променят начина си на мислене. Не е никаква тайна, че без протекции от властта е невъзможен какъвто и да е сериозен бизнес в страната (и не само у нас – бел.а.), още повече в условия на тежка световна криза.

По тази причина кой "разумен" депутат би затрил рахатлъка си, тръгвайки да играе срещу системата, а никой и не помисля да го прави. Има пренебрежимо малки изключения.

За съжаление, политическата игра е устроена по такъв начин, че идеалистите и алтруистите изпадат далеч, преди да се стигне до сериозните нива, при които казаната дума или извършеното действие да имат реален положителен смисъл в живота на обикновения човек.

Станете почитател на Класа