Новото правителство на Кирил Петков дойде точно за празниците, извеждайки ни поне от създалата се през 2021 г. политическа криза, в която страната на три пъти отиде на избори заради липсата на достатъчна диалогичност и компромиси между партиите в 45-ото и 46-ото Народно събрание.
От вторник новият кабинет влиза в сила с амбицията да започне на пълна скорост да прави промени, да ревизира и да предлага решения. И по-добре е наистина тази амбиция да бъде изпълнена.
Защото това правителство поема властта в един крайно сложен момент за страната - не е гласуван държавният бюджет за следващата година, кризата с коронавируса продължава, имаме растяща инфлация, икономика, оцеляваща на ръба на възможностите си, все още чакаща зад ъгъла криза с бежанците и цени на тока, от които може да ти стане лошо, а се очертава те да растат още.
Просто няма време за 100 дни толеранс или за прощаване на грешки в самото начало. В период на криза грешките имат много по-голяма и разрушителна сила, а в този случай имаме не само една криза. И тук проявата на глупост или непрофесионално поведение може дори да коства животи - в прекия смисъл на думата.
Кредитът на доверие в това правителство е недостатък и заради специфичната му конструкция - от четири сравнително разнородни партии, които са обединени преди всичко от желанието си да променят модела на управление на държавата и да отстранят бившите управляващи от ГЕРБ от всички лостове на властта.
Въпросът е, че три от четирите партии в управлението претърпяха сериозен срив в доверието на последните парламентарни избори, а една от тях влезе с принципно спорна кандидатура за министър. Това няма как да не натежи, когато се стигне до отправяне на критични погледи към работата на кабинета, особено по сектори.
Така че Кирил Петков и министрите му, освен всичко друго, трябва много внимателно да изпипват работата си. Просто всяка стъпка накриво ще бъде използвана от опозицията - раздута и извадена на показ.
На последните избори "Продължаваме промяната" събраха около себе си много енергия и настроения за реална промяна, която няма просто да тропа с крак и да казва, че "суверенът ги е поставил на първо място". Това, освен всичко друго, е и голяма отговорност.
Да събереш надеждите на хората става с труд и усърдие или най-малкото с умело възползване от шанса. Да ги загубиш и да ги разочароваш обаче може да се случи изключително лесно.
А в момента твърде много обстоятелства работят срещу това ново правителство, всяко от които безмилостно ще се възползва и от най-малката несигурност на новия премиер или на подопечните му министри.
Но това е и цената, която Петков и хората му трябва да платят за своя стремителен ръст в политиката. Когато излизаш пред обществото с голямата кошница с обещания и то в такъв труден момент за страната като сегашния, трябва да си готов да ги изпълниш.
Алтернативата е срив, за който всеки един от коалиционните му партньори може да разказва много. А извинения и оправдания тук не вършат работа.
Хубавото в случая е, че самият Петков не очаква май да има какъвто и да е толеранс към него, още по-малко в рамките на 100 дни. Сега за нас остава да видим доколко е способен да си държи на думата и да изпълнява обещаното.
А от това зависи толкова наистина много - самото бъдеще на страната.
