Ето истината за еврото от колегата Хампарцумян, в момент на някакво откровение:

«Не бива да слагаме някакви свръхочаквания, че еврото ще направи Бог знае какво. То подкрепя успеха на успелите и дава възможност на икономически предприемчивите да си намалят разходите при превалутиране, по-лесен достъп до кредити, но не решава всички структурни проблеми на икономиката. Примерно всичките тези джуджета, чичко тревичковчета и т.н., те могат да съществуват и в еврозоната, ако ние не си подредиме държавата».

Знаем добре кои са успелите и как се успява у нас, за тях се прави всичко. На тях е нужно еврото.

За нас какво ще остане — може би негативите?

А за подреждането — виждам как подреждаме държавата от 35 години. Голямо подреждане пада, пак в интерес само на споменатите.

Да обобщим — какво е демокрация в наши дни?

Едно абсолютно малцинство се сдобива с «несметни богатства», както се казва в приказките. Това става чрез «комисионни» от сделки с чужди инвеститори, «отчисления» от обществените поръчки, рекет от организираната престъпност и т.н..

С тези пари това малцинство държи както властта, така и медиите.

Влияе и върху социологическите агенции и особено върху т.н. гражданско общество, като им подхвърля по нещо.

Какво следва — убеждават огромна част от хората, че изборите са нечестни и манипулирани /което е така/ и няма смисъл да гласуват /което не е вярно/.

Така си осигуряват липса на значима опозиция.

Чрез мейнстрима убеждават драгия зрител каквото си поискат. Поне голяма част от него. По медиите се въртят едни и същи артисти, наречени анализатори. Така това малцинство се сдобива с много клакьори, готови да повярват на всяка глупост, спусната от телевизора.

Това е демокрацията в наши дни.

За еврото — въпреки предупрежденията на авторитетни икономисти и въпреки доклада, в който най-често срещаната дума е риск, мнозина са убедени, че отиваме в «клуба на богатите» и с плам се борят за чуждия интерес и против своя.

Забележка: с колегата Хампарцумян сме колеги по химическа линия, той не работи в управлението, да се знае все пак.

Любо Данков