Липсва нещо в живота ни. Дори в така представяните най-мрачни години на тоталитаризма имаше нещо, което показваше нормален живец и логика. Беше идеята за мир. Имаше борба за мир, малко като оксиморон, но я имаше.

Днес липсва борбата за мир. Тотално.
Няма я. Загубихме и липсва най важната ни човешка борба за най-смисленото човешко право. Мирът. Докато си играхме на човешки права, мирът беше изгубен.

Тогава, преди 1990-та, ни се струваше, че това е казионно упражнение. Че е измислено лицемерно, че се говори едно, но се прави друго. Колко лицемерно беше обаче децата да знаят думата и да знаят, че мир е по добра идея от обратното на мир? Днес дори и в пропаганден план нелогично липсва идеята да няма война. Думата “разведряване” - няма я.

Някой храни мрака. Подстрекава обърканите мозъци, че един народ е по добър от друг народ. Че не ние започнахме първи. Пропагандата работи в посока озлобление и мъст. Принципът око за око ще ни ослепи всички.

Има глупави хора на планетата, подценяват неизползваната натрупана сила, която може да ни направи на пясък. Има военни на планетата, които имат план да бъдат в бункер, докато земната кора се разцепва. Има изчисления колко време някой ще издържи под земята. За да сади над бункера си някой ден пак домати и краставици. А врагът му вече няма да му пречи да сади краставиците си.
Няма обикновени хора, които да разберат, че мирът зависи от тях. И че децата им ще горят в много по голям пожар, след големите пожари на близкото минало. Подстрекаване, настървение има дори сред тези, който отиват в хекатомбата от милиони.

Може да се спре войната. Само ако цениш мира и живота. Но това явно липсва и това е нашата липсваща борба.
Защото зад разпалващите войната има организация и пари. Зад родителя, неискащ детето му да влиза в окопа - няма никого. Майките трябваше да се сетят. Но и майките не са вече онова, което бяха. 

Явно е - човечеството му омръзна мира, влиза в нов цикъл на свещена трета Световна война и не знае, че четвъртата ще е камъни и пръчки. Забравило е човечеството словосъчетанието между пушка и месо. Днес човечеството си мисли за себе си като пушка. Другите са месо. Само другите. А ако можеше месото да мисли?

Глупаво, глупаво човечество - защо избираш хората на екрана - за да вземат и сина ти в мелачката си? Глупаво човечество - слушаш хората със шапките, те никога не са били умни, защо следваш хората с бункерите, те никога нямат място за теб? 
Защо си месо, човечество?!
Месо, което се мисли за пушка.

Мартин Карбовски