Един политически призрак броди из студиата. Призракът на човека, който обществото посочи категорично преди няколко години за виновник за бандитската приватизация, довела до икономическа разруха страната ни – Иван Костов.

Бившият премиер на България, който преди повече от две десетилетия се скри в палата си в Драгалевци, заричайки се да потъне в мълчание, защото бил неразбран от народа, спорадично има навика да изпълзява от сенките. Главно, за да се опита да пренапише биографията си. А когато установи, че номерът му не минава и продължава да е също толкова мразен от народа, колкото и когато беше изритан от избирателите от властта през 2001г., се връща към небитието на драгалевските си теменужки. И така – до следващия път. В случая – до това лято, когато Костов отново се материализира в публичното пространство.

Първо – на кръгла маса за президентските избори следващата година, на която демонстрира бащински сърдечни взаимоотношения с един от продуктите на политинженеринга, чийто първопроходец у нас е именно Костов – вече бившият съпредседател на ПП Кирил Петков. А след това в подкаст на сайта „Медиапул“, който е собственост на бившата му говорителка Стояна Георгиева. Там, в комфортната компания на придиханна репортерка, заредена с удобни въпроси, се включи в общия хор на задкулисието у нас срещу лидера на ДПС и инициатор на „Новото начало“ в политиката Делян Пеевски, пробвайки да се изкара репресиран.

Според налудничавия тюрлюгювеч, поднесен от експремиера в стил „една жена каза“, Пеевски стоял зад проверките на НАП през 2016г. срещу него, които били стартирали, след като до Костов достигнала „през хора“ закана, че щял да бъде унищожен, която уж била изречена в „софийската прокуратура“.

Кои са въпросните хора и как изобщо е намесена прокуратурата при положение, че въпросната данъчна проверка е изцяло административна процедура така и не стана ясно, защото истинската цел на Костов бе друга, а именно отново да се овъргаля в манипулации и съшити с бели конци твърдения за Пеевски.  Който впрочем към 2016г. беше редови депутат от опозиционната ДПС, а също и постоянен обект през годините на проверки от де що контролни и разследващи институции има в държавата. В това число и от НАП, и от прокуратурата. Разликата е, че докато проверките срещу Пеевски постоянно доказваха едно и също – че всичко е законно и няма наличие на нарушения, при Костов нещата не стояха така и ревизията срещу него показа разминавания между декларираните от него и семейството му приходи и реалните им разходи за десетки хиляди левове. Солидно несъответствие за един обикновен пенсионер, което обаче не изненада никого. Защото Костов всъщност не е и никога не е бил обикновен пенсионер.

От агитатор за планова икономика до първи капиталист

Бивш преподавател по политикономия по времето на комунизма, мимикрирал в първи демократ и капиталист след старта на Прехода в България. Наследник на Андрей Луканов и в идеологически, и в политически план. Създател на олигархията в страната. Идеолог на политинженеринга, който задръсти през последните две десетилетия партийната сцена с формации, играещи ролята не на проводници на интересите на гражданите, а на задкулисието в България. Това са само част от лицата на бившия премиер, останал в историята на държавата като човека, уредил клиентелистки кръговете около себе си с държавни активи на безценица, продавайки им – според редица разследвания, предприятия за над 30 млрд. лева за едва една десета от стойността им.

„Смугъл, черничък, къдрокос мъж ме приближава и предлага да сътрудничи на СДС. Казва, че разполагал с много сериозна база данни и компютърна система, в която е вкарана цялата икономическа, политическа и обществена информация на страната, но прави характерен жест, че иска да му се плати в „сухо“ и то много. Аз му отговорих: „Господине, много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ни предлагате толкова важна услуга, но ние сме бедни като църковни мишки, нямаме пукнат грош…Неговите заключителни думи бяха: „Е, когато можете да плащате, тогава…“. Така първият демократично избран президент на България Желю Желев описва срещата си с Иван Костов в далечната 1989г. в книгата си „Въпреки всичко“. Разказът красноречиво обрисува природата на бъдещия лидер на СДС, за когото „сухото“ винаги е било фикс идея. Особено, когато става въпрос за чужди пари.

Желев може и да го отрязва, но Костов намира друг начин да достигне до реализацията на тази фикс идея – в края на 1990г. става финансов министър в коалиционния кабинет на Димитър Попов от квотата на СДС. Остава на поста и в следващото правителство – на Филип Димитров, което пада в края на 1992г. Престоят му начело на финансовото министерство ще бъде запомнен с една от най-големите афери през 90-те години на миналия век – „Сапио“. Като финансист №1 той дава благословията си на едноименната фондация да внася в България безмитно стоки в продължение на седмица, с което хазната е ощетена с 13,5 млн. долара.   

По стъпките на Луканов

В наши дни изданията като „Медиапул“ и останалите медии, принадлежащи към ветрилото от издания на олигарха Иво Прокопиев и неговия кръг „Капитал“ може да изкарват Костов „икона на дясното“, но всъщност той е олицетворение на мимикрията на бившата номенклатурна и комунистическа върхушка, минирала демокрацията в България и превърнала обществото ни в заложник на задкулисие с червени корени, прикриващо ги с евроатлантическо и уж реформаторско наметало. Далеч не случайно, в интервю за Кеворк Кеворкян през 1990г. вече бившият Първи Тодор Живков пита водещия: „Костов ли ще правят премиер?“

Всъщност премиер тогава става комунистът и министър на външноикономическите връзки от 1987г. до 1989г. Андрей Луканов, но грешката е вярна. Докато е министър-председател Луканов полага основите на задкулисието в България като отваря вратите за „Отворено общество“ на Джордж Сорос и неговата „дълбока държава“, издавайки постановление, уреждащо фондацията с ексклузивни права у нас. 7 години по-късно – през 1997г. Костов продължава делото на Луканов, като прилага измислената от него схема за раздържавяване чрез РМД-та (работническо-мениджърски дружества), създавайки олигархията у нас и дава на Джордж Сорос инструментите и хората, с които неговото „Отворено общество“ да се впие във всички ключови сектори на страната. Именно чрез РМД приватизацията на „Дамяница“ и „Каолин“ енергийният монополист Иво Прокопиев се превръща в милионер за една нощ. С което получава и летящ старт за амбициите си неговият кръг „Капитал“ да пусне пипала в медиите, икономиката, НПО сектора и политиката на страната, превръщайки се в наместник на Джордж Сорос у нас и в създател на цяла плеяда партийни проксита на политическата сцена като ПП и ДБ.

Пак при кабинета „Костов“ са поставени основите и на пирамидата „КТБ“, през която Цветан Василев източи милиарди на вложителите, след което забегна в Сърбия, оставяйки през 2014г. държавата да плати сметката за чутовната афера. Иван Костов впрочем може сега да се опитва да се изкара репресиран пенсионер, но при оповестяването на докладите за състоянието на КТБ лъсна, че през годините от банката, през свързани фирми, са текли сериозни финансови потоци към семейството му и близкия му приятелски кръг. А самият той, както и политическият му проект ДСБ, са имали мастити влогове в трезора, които след фалита на банката им бяха възстановени с пари на данъкоплатците.

Присъдата на обществото

На фона на всички тези факти и задкулисни обвързаности, далеч не е изненадващо, че лидерът на ДПС Делян Пеевски е мишена на несвързаните брътвежи на бившия премиер и създател на олигархията у нас. Причината е прозаична – Пеевски и неговото „Ново начало“ имат за цел да изкоренят именно задкулисието, сред чийто създатели е Иван Костов, като прекъснат сенчестите обвързаности, държащи в плен икономиката и политиката на България.

Що се отнася до самите брътвежи – Костов може и да не го съзнава, но обществото отдавна произнесе присъдата си за него. Демонстрира го нагледно представително социологическо проучване на „Галъп“ през 2019г., което показа, че 49% от обществото или всеки втори в държавата счита, че „Костов е виновен“ за всичко лошо в държавата.