„Българската църква не само се води от езическия принцип, че парите „не миришат“, но и възхвалява като благодетели мафиоти и корумпирани политици“.

 

 

 

С този извлек, любезни кръщелници, започва един твърде симптоматичен текст, появил се в моето полезрение в понеделник, но иначе може да е циркулирал насам-натам и по-отрано. Заглавието на текста е „Либералните ценности са изконните християнски ценности“ и представлява интервю, което аз видях в „Дневник“, но „Дневник“ го е взел от „Дойче веле“. А как вече е било спуснато на „Дойче веле“, това, дето се вика, „един Господ знае и стари жèни“.

 

Внушение: Църквата е корумпирана.

Цел: да се извадят християните от Църквата.

 

Най-перфидното богоборство е това под привидността на богопочитание. Невинаги, когато искат да громят вярващите, неверниците казват: „вие сте глупавите вярващи, а ние – умните скептици-рационалисти“. Понякога използват друга тактика, защото в много случаи тази не работи. Другата тактика е: „не вие сте истинските християни, а ние, защото сме умни, красиви и прочее; ние ще ви кажем кое как е в религията и богословието, мàнете я Църквата!“. Много по-ефикасно убиваш вярата, не като я отричаш, а като я подменяш. Всички тоталитарни идеологии го разбират много добре.

Автор на интервюто е Георги Лозанов, а обект (така ли се казва?) – светският религиологпроф. Владимир Градев, бивш посланик във Ватикана и преподавател по „Теория на религията“ в специалност Културология на Софийския университет (обикновено като видя религията в кюпа на културата, си взимам шапката и си отивам, защото това не е моята планета – религията е трансцедентно състояние, а не нещо като земеделието, грънчарството или любовната поезия за девойки; с нея се занимава богословието, като при това не всяко богословие успява да го прави успешно). Но сега ще останем тук още малко.

Целият наратив на интервюто е подчинен на мимолетното, но истерично, на злободневното противопоставяне на Изток и Запад, на Русия и на каквото е там от другата страна, очевидна инструментализация на християнството за текущи пропагандни нужди. Безспорно най-скандална и то не от днес и не от вчера в тази инструментализация е настоящата държавна власт в Русия, но в стремежа си за реципрочност другата страна бързо я догонва, принизявайки се до нейните дълбини.

Нека не си причиняваме цялото интервю, а само избрани и особено дръзки моменти от него, например:

 

А либералните ценности са всъщност изконните

християнски ценности, защото именно в тяхната

основа е християнската идея за равенството

на всички хора помежду им, тъй като са равни пред Бога“.

Ако Христовото учение изравнява хората, за да се смирят и покаят, то секуларният либерализъм ги изравнява, за да се възгордеят, да изпаднат в греха, който още античните са смятали за най-страшен и са наричали „хюбрис“. Тези две изравнявания са не просто различни, но и антагонистични.

 

Формулата за християнските и либералните ценности в интервюто е подвеждаща, защото хората не са равни помежду си, както са равни пред Бог – хората са равни единствено и само пред Бог и то единствено и само в качеството си на Негов образ и Негово творение.

 

Иначе цялото Свещено писание е пронизано от разказ за неравенството – едни са бедни, други са богати; едни са смирени, други са горделиви; едни ще седнат отляво на Съдията, други – отдясно; едни са роби, други – слуги, други – чеда; едни са рожби ехиднини, други – най-малки Господни братя и т.н., и т.н.

 

„И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно“ (Битие 4:4,5)

„…и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата“ (Мат. 25:15)

„Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? А сега – много членове, пък едно тяло“ (1 Коринтяни 12:18–20)

„А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“ (Матей 15:26,27)

Хората не са равни (макар че на хартия и то само по човешки и граждански права уж са), а още по-малко са еднакви. Тази истина движи историята. Дори по отношение на духовната си мотивация хората според св. Василий Велики и авва Доротей биват роби, които действат от страх (φόβος), наемници, които действат за награда (μισθός), и чеда, които действат от любов (ἀγάπη). Неравенството е част от изпитанието, през което сме осъдени да преминем, и няма нищо общо с розово-алените комунистически утопии за рая на земята – тук, сега и без Бог, – в които всички са равни и са братя. Неравенството ражда стремежа, а стремежът води до покаянието.

 

 

Ако хората са абсолютно равни помежду си и спрямо Бог (което се внушава като ценност), то те са равни и в любовта помежду си и спрямо Бог. А ядрото на Новия завет е именно това, че човек трябва да обича ближния като себе си, а Бог – повече от себе си, повече от ближния си, повече от живота си. Защото Бог е единственият живот и единствената истина, за които си заслужава да се говори. Да обичаш ближния колкото обичаш Бог, значи да си готов да поставиш ближния на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог, да извършиш хюбрис – ето тук е ключът от бараката, кръщелници, това е сърцевината на идеологията, която обслужват въпросните медии. Не се оставяйте да ви подведат. 

 

 

Ценности ли? Я покрай тази отвлечена материя

да свършим и някоя друга пропагандна работа,

тъй и тъй сме седнали.

Въпреки заявката в заглавието, текстът се занимава сравнително малко с ценностите – либерални или християнски. След цитирания пасаж идва единствено крайно нелепият и тъп (ще ме прощавате) въпрос: „Десетте Божи заповеди принадлежат ли към християнските ценности и в каква степен са валидни за съвременния човек?“ и когато получи краткия и единствено възможен отговор „Да“, мисълта хуква в друга посока:

 

• Руската църква и войната в Украйна;

• Църквата, произходът на парите и корупцията;

• Грижата на държавата за храмовете и „нивото на демократично (!!!) качество“ на Църквата (ама дами и господа, църквата е йерархична, това е обратното на демократична!);

• Добро или лошо е вероучението в училище (от интервюто излиза, че е по-скоро лошо);

• Защо (а не дали?) арестът на варненския кмет (за корупция) е толкова демонстративно нарушение на човешки права;   

• Изобщо: пълен списък на дневния ред. Ах, да: задължително се споменава и злодеят Тръмп.

Едва загатнат, не е развит твърде интересният въпрос за взаимодействието на Църквата с властта и оттам за отношението между църковни, политически и в частност „либерални“ ценности. А знаем, че според християнския мироглед властта произлиза от Бог и стига до хората с Негово благоволение по йерархията посредством монарха, когато е светска, и патриарха, когато е духовна – казал го е още Юстиниан през VI век. Нарушаването на този принцип е беззаконие, безредие, атаксия. Ако този въпрос беше засегнат, четивото щеше да е много по-качествено. Църквата да е в отношение с властта не е лошо, напротив – лошо е да бъде лишена от отношение към властта и участие в нея. Така е устроен светът, този свят е двуначален, диархичен във властови смисъл.

Какво е общото между либералните и християнските ценности, кръщелници мои? Същото като между християнството и комунизма – говорили сме, че комунизмът е християнство без Христос. Но дори и комунистите не бяха дотам нагли, за да кажат, че комунистическите ценности са „изконните християнски ценности“. Днешните леви либерали трошат рекордите.

Ценността безспорно е свободата, но как я разбират християните и как – либералите? За либерално мислещите човек се ражда добър и безгрешен, няма за какво да съжалява, за какво да се кае и какво да се стреми да поправи. За тях свобода значи да ти е разрешено да правиш всичко, което изразява личността ти (понеже личността ти по рождение е прекрасна и „венец на еволюцията“) и затова колкото по-изчанчено, по-нестандартно е това, което вършиш, толкова по-свещено е правото ти да го вършиш. Такава е либералната свобода (простете тавтологията).

Разбира се, либералите признават, че има и забранени неща (например да наричаш негрите „негри“), но те не са забранените от Бога, не помрачават гордата либерална ценност „свобода“. Либералната свобода обаче е привидна свобода. Тя е преди всичко свободата да отхвърлиш Бог и да възвеличаеш човека на негово място. Останалото е слободия.

Пък и значението на „либерализъм“ днес е точно обратното на първоначалното. Лукавият обича да подменя думите. Първоначално защитник на свободната, жестока, но и честна, конкуренция, на индивидуализма и свръхчовешкото, днес либерализмът е твърде близо до атеистичния болшевизъм.

Истинската свобода не е в това да си смениш пола, а в парадокса да отсечеш собствената си воля. Да си толкова свободен, че да се откажеш дори от волята си, но не просто така, а за да приемеш на нейно място Божията воля. Ето в този момент ще се уподобиш, ще станеш, освен образ, и подобие, в този момент ще изпълниш повелята да станеш бог по благодат, тъй както твоят Творец е бог по природа.

Чрез мисловни акробатики, като тези в публикацията на „Дневник“, се опитват да успокоят съвестта на човека и да го накарат да вярва, че е добро нещо, което всъщност не е добро. Че именно удоволствието, наслажденията и благоденствието са цел на живота, а не страданието и покаянието.  Това отклонява човека от пътя на спасението,  оставяйки обаче илюзията,  че все още върви безпроблемно по него.  В този смисъл това е най-сатанинският атентат на поднебесното царство спрямо човека.

Удивителна наглост! Какво казват? Казват:

 

 

Ако искате да сте християни, ако искате

да търсите Христос, не го търсете

в Църквата, а някъде другаде.

 

 

Къде? На гей парадите ли? На някое шоу за драг кралици? В кафене за легални наркотици, в еднополови бракове, осиновяващи и възпитаващи деца? И недейте да четете Евангелието – объркващо е, тягостно е. Четете „Дойче веле“ и „Дневник“ – там животът е прекрасен.

 

Целият официален медиен поток, кръщелници – по-остро или по-омекотено, – е ангажиран с налагането на тези „ценности“, а мирогледът му е строго секуларен и дори атеистичен, макар невинаги да се декларира открито. Не казвам да не ползвате медии кръщелници, напротив – ползвайте колкото можете повече и различни медии, за да можете да сравнявате, лъжата лъсва най-ярко в сравнението. Но своята гледна точка търсете не в тях, а в Писанието и светоотческото наследство.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.