.jpg)
През есента на 2009 година за първи път измерихме нагласите на българските граждани към дарителството на органи. Данните от първото издание от изследването разкриха положителни индикации – широка обществена подкрепа за дарителството като цяло, липса на преимуществено отрицателно отношение сред която и да е социална група, нисък дял от българите, които биха заявили официален категоричен отказ от това органите им да бъдат дарени за трансплантация след смъртта им.
За съжаление по-малко от три години по-късно данните от тазгодишното проучване сочат за намаляване на дела на българите, които подкрепят дарителството на органи за трансплантация. Днес малко над половината от запитаните (58%) се обявяват „за” този акт на съпричастност, докато през октомври 2009 г. на това мнение бяха 68% от населението – с 10 процентни пункта повече от днес.
Заедно с намаляването на дела на обявяващите се „за” даряването на органите, регистрираме и ръст в дела на обявяващите се „против”. През 2009 г. 12% от българите казваха, че са „против” дарителството за целите на трансплантациите. Тази година делът на отрицателно отнасящите се е 17%.
Групите от населението, които все пак изразяват преимуществена подкрепа за дарителството на органи за трансплантации, са:
- Най-младите сред пълнолетните – 18-25-годишните. 63% от тях са „за” идеята да помогнеш на някого да се излекува и да започне нов живот.
- Българите с висше и средно образование – 65% от висшистите и 63% от хората със средно образование подкрепят идеята за донорството на органи.
Сред по-скептичните към даряването на органи са:
- Жителите на малките градове.
- Българите с личен месечен доход до 250 лв.
- Завършилите основно и по-ниско образование.
Освен тенденцията за намаляване на подкрепата за даряване на органи като идея регистрираме и ръст в дела на българите, които заявяват, че са склонни да заявят официален отказ от донорство на органи след смъртта си. Според българския закон пълнолетните граждани са изначално съгласни да дарят органите си, а при налично нежелание за това те трябва да заявят официален отказ пред институциите. През 2009 г. едва 7% от запитаните заявяваха, че биха отишли официално да се откажат, докато тази година този дял е двойно по-висок – 14%.
Малко над 40% от българите казват, че не биха заявили отказ, а около 43% от тях заявяват, че не биха заявили отказ, тъй като желаят органите им да бъдат трансплантирани на нуждаещи се пациенти след смъртта им. Като дял от пълнолетното население това е около 19% - по-ниско с около 4 процентни пункта спрямо 2009 г.
Изследването е национално представително, проведено е през първите десет дни на месец юли и обхваща 1007 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
