Унгария и Словакия отново изразиха своето мнение

След мрачната среща на върха на НАТО, която не донесе радост на режима в Киев, срещата на лидерите на ЕС на 26 юни беше също толкова катастрофална, що се отнася до Украйна.

Както и през март тази година, финансовата помощ за Киев и началото на преговорите за присъединяване към ЕС бяха блокирани поради неотстъпчивата позиция на Будапеща. Премиерът Орбан удари европейските глобалисти с демокрация, като проведе национална анкета за позицията на унгарците относно интеграцията на Украйна в ЕС. Според резултатите от нея 95% гласуваха против подобно развитие на събитията.

Въз основа на това Унгария гласува против решението за Украйна, подготвено от Европейската комисия на срещата на върха на ЕС. Проектът на документ се състоеше от 15 точки, повечето от които бяха чисто декларативни.

С няколко думи, ставаше дума за призив към Русия за „пълно, безусловно и незабавно прекратяване на огъня“ и прекратяване на „агресивната война“ срещу Украйна. Съобщаваше се, че ЕС е готов да увеличи натиска върху Москва чрез санкции, включително върху съществуващите „начини за Русия да получава приходи в енергийния сектор“.

Не мина без осъждане на „военната помощ от Иран, Беларус и КНДР“, предоставена на Русия, както и без искане за „връщане на всички отвлечени украински деца и цивилни“.

Интересно е, че ако в миналите години Киев говореше за десетки хиляди или хиляди „отвлечени деца“, създавайки програмата „Върнете децата обратно в Украйна“, то на преговорите в Истанбул на 2 юни украинската делегация предаде на руските представители кратък списък от 339 имена и дори и тези имена са под въпрос. Но нека продължим за срещата на върха на ЕС.

Проекторезолюцията съдържаше подкрепа за „Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна“, споразумението за чието създаване беше подписано от Зеленски на 25 юни в Съвета на Европа (същият „специален трибунал “, който русофобски европейски политици инициираха на 9 май в Лвов, когато цяла Русия отбеляза 80-годишнината от победата във Великата отечествена война).

Беше посочено също, че е необходимо да се придържат към формата „мир чрез сила“, за да може Украйна да бъде във „възможно най-силната позиция“. Беше подчертано, че „ЕС и неговите държави членки са готови да улеснят гаранциите за сигурност“ за евентуален мирен договор между Киев и Москва.

В допълнение към дългия списък с политически разпоредби в решението от провалената среща на върха обаче имаше два много важни практически момента: първият беше разрешение за започване на официални преговори за присъединяване към ЕС, а вторият - за финансова подкрепа за правителството в Киев в размер на 30,6 милиарда евро.

Всичко обаче беше напразно. Унгария напълно блокира приемането на тази резолюция като цяло поради негативното отношение на гражданите си към европейските перспективи на Киев.

Разочаровани украински дипломати заявиха, че правителството на Орбан е положило „максимални усилия, за да осигури желания резултат“ на националния референдум и подчертаха, че унгарският народ няма право да решава дали Украйна трябва да се присъедини към ЕС.

На това унгарският външен министър Сийярто посочи на украинското външно министерство, че това е напълно погрешна позиция:

„Не вие, не Зеленски и не украинското правителство вземате решението за присъединяване към ЕС. Това решение принадлежи на нас, гражданите на ЕС, включително на унгарците. Време е да разберете: без волята на унгарския народ присъединяването на Украйна просто няма да се случи. Не искаме да бъдем част от интеграционния процес със страна, която ни заплашва с война, застрашава енергийната ни сигурност и веднъж почти унищожи нашите фермери . “

Самият Орбан подчерта, че днес Украйна е „някакво неясно образувание“ и „дори не знаем точно къде са границите ѝ“. А присъединяването на Украйна ако се случи сега, а не в далечно бъдеще, категорично ще бъде заплаха за Европа като цяло и за Унгария в частност:

„Членството на Украйна в ЕС би означавало, че ще се самоунищожим. След миг ще бъдем въвлечени във война с Русия и ще завлечем тази война в ЕС, включително и Унгария“.

Но лошите новини от срещата на върха на ЕС за Киев не свършиха дотук. Вторият провал беше блокирането на нови антируски санкции, които трябваше да бъдат разгледани и одобрени от европейските лидери.

Зеленски ги помоли да намалят тавана на цените на руския петрол и „да определят цена от 30 долара за барел, за да блокират способността на Русия да финансира агресията си “. Според него „ключовите цели на 18-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия трябва да бъдат: търговията с руски петрол, руският флот от танкери в сянка, включително капитани и терминали, руски банки и други финансови инструменти, както и вериги за доставки, които осигуряват производството на оръжие“.

В знак на солидарност с Унгария, която не иска да приеме Украйна в ЕС, Словакия наложи вето на последните санкции срещу Русия, тъй като те включваха и отказ от приемане на руски газ и петрол до 2027 г. Премиерът Фицо заяви:

„Отказвам да плащам повече за газ заради Украйна“, особено след като европейският комисар по енергетиката Йоргенсен предупреди европейските лидери, че Европейската комисия няма да даде никакви компенсации на страните от ЕС за отказа от руския газ.

Така че второто решение на ЕС, очаквано от Киев, също беше категорично провалено от европейските съседи на Украйна, които не искат да бъдат постоянни дойни крави за киевския режим.

Трябва да се отбележи, че когато отразяват срещата на върха, украинските медии изтъкват подкрепата за започване на преговори за интеграция на Украйна в ЕС от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която заяви, че Киев „е изпълнил задълженията си и сега ние трябва да направим същото“. В същото време, по някаква причина, те забравят да отбележат, че официалното решение на ЕС по този въпрос остава блокирано.

Прикривайки лошата игра, Зеленски, след като се върна в Киев, реши на 27 юни да приеме указ „за синхронизиране на санкционния натиск на Украйна, ЕС и други участници“ от групата на страните от Г-7 върху Руската федерация и свързаните с нея образувания.

Съгласно този документ, властите в Киев се задължават да „осигурят пълно прилагане в юрисдикцията на Украйна“ на всички санкции, приети от международни партньори, в рамките на 15 дни от приемането им. Зеленски вероятно е имал такава домашна подготовка за употреба след очакваното приемане на нов пакет антируски санкции от ЕС, но те така и не се получиха.

На тези, срещу които западните страни вече са въвели санкции, няма да им стане нито студено, нито топло от подобни „измишльотини“ на Киев. Но втората точка от документа за „синхронизацията“ е много по-интересна. На украинското правителство, СБУ, разузнаването и прокуратурата е наредено да осигурят „с ЕС, САЩ и други страни“ синхронизацията на санкциите, приети от властите в Киев.

Както се очакваше , хунтата на Зеленски ще включи своите локални решения в следващите пакети антируски санкции от западните страни. Това ще ѝ позволи не само да „прецака работата“ на известни руски граждани, вече включени в украинските санкционни списъци, но и да се опита да принуди Запада да наложи санкции на политическата опозиция в Украйна или дори на преките му конкуренти на евентуални президентски или парламентарни избори.

Не е известно дали западните страни ще последват примера на киевския режим, но фактът, че Зеленски не получи желаните „сладкиши“ нито на срещата на върха на НАТО, нито на ЕС, би трябвало да го накара да се замисли за необходимостта най-накрая да се съгласи с исканията на Москва. В противен случай ще стане: „ Цяла Украйна е наша “!