Единствената чуждестранна делегация, която патриархът на Москва и цяла Русия - Кирил, прие на рождения си ден, бе българската, водена от министъра на културата Вежди Рашидов. Неговото по-специално отношение към нашата страна и към Българската православна църква пролича много ясно и в края на април т. г. когато той посети София и Пловдив."Много пъти съм бил в България и моето сърце винаги е открито към вярващите българи и към българския народ", каза Кирил при пристигането си пред журналисти.
Тридневното му посещение бе първото на руски патриарх в България и изненада с нарушаването на наложения от столетия ред в списъка на гостуванията, които главата на руската православна църква трябва да извърши зад граница в другите православни държави. Съгласно традицията патриархът трябва да направи така наречените "мирни визити" на събратята си - ръководителите на другите поместни църкви. Според подредбата Българската е след Цариградската, Александрийската, Антиохийската (църквата на Сирия и Ливан), Ерусалимската, Грузинската, Сръбската и Румънската. След нея са останалите, включително и нашата. Кирил наруши реда и посети страната ни четвърта поред, демонстрираки по този начин отношението си към Българската православна църква. Това породи различни тълкования, включително и такова, че посещението му в България е по-скоро дипломатическо, предвид срещите му с президента Плевнелиев, премиера Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

Припомням тези факти по повод едно събитие, което свързва здраво вярващите в двете православни държави. Тези дни се навършиха 60 години от решението на Светия синод на Руската православна църква храмът "Свети Николай" в София да стане подворие на Московската патриаршия. Идеята да се построи храм към руското посолство в България възниква непосредствено след края на руско-турската война през 1878 г. Няколко години по-късно Софийската община дарява руското правителство с декар и половина земя в центъра на града. През 1907 г. руският цар Николай ІІ издава указ за издигането на църква към руската дипломатическа мисия. Храмът е построен със средства от руската държава и е изографисан от руски художници. Църковната утвар, богослужебните книги са доставени от Русия, а щатът на служителите в храма е утвърден лично от императора.
Съдбата на Руската църква, чието строителство завършва през 1014 г., е много противоречива. През октомври 1015 г. дипломатическите отношения между България и Русия са скъсани. Храмът е затворен. Той отново отваря врати през 1920 г. при едни вече коренно различни условия в Съветска Русия. Много скоро изящния в архитектурно отношение храм става център на руската емиграция на Балканите. От посланическа църквата се превръща в духовно средище на имигриралите в България десетки хиляди руснаци. Следват големи перипетии, включително и период, преди Втората световна война, в който Руската църква е превърната в обикновена българска енорийска църква. Същностна промяна в живота й настъпва в началото на 90-те години на миналия век когато се разпада Съветския съюз. От тогава тя се превръща в обединителен център на руската диаспора в България. И днес вратите на Руската църква са отворени за всички, които искат да се приобщят към една духовна традиция. За нея и православното братство пример ни дава патриарх Кирил.