Също толкова неочаквано в обсъждането на украино-румънските отношения взе участие и Американският институт в Украйна, който организира секция за обсъждане на политиката на румънския президент Траян Басеску по отношение на Молдова и Приднестровието и идеите за възстановяване на «Велика Румъния» («Романия-Маре»), в т.ч. и за сметка на Украйна. Както е известно, през последните години въпросната стратегия на Букурещ така и не придоби съществени изменения и се базираше само на констатации на негативни за румънската страна исторически последствия от сключването на пакта Рибентроп - Молотов, в резултат на което Бесарабия и Северна Буковина ужким са били отнети от Румъния. При това, съвсем се изпуска едно «малко» обстоятелство: Румъния в качеството си съюзник все пак е воювала на страната на фашистка Германия.
Но, въпреки тази «историческа несправедливост» и не без помощта на своите влиятелни партньори, Румъния на дадения етап прилага идентична стратегия. Пример за това стана взимането на решение от Международния съд на ООН за преминаването на остров Змиинъй (с около 1500 кв. км континентален шелф), заедно със значителни запаси от въглеводороди, под румънска юрисдикция. Трябва да се отбележи, че Украйна имаше пълното право да игнорира хагският съд, да не участва в процеса и да запази статукво. Но, за съжаление, по мнение на участници от «кръглата маса», е доста вероятно о. Змиинъй да е станал своего рода «разплата» за подкрепата на Румъния, оказана на Украйна за влизане в НАТО.
Нещо повече: в международната правна практика подобно съдебно решение може да се превърне в опасен прецедент за преразглеждане на цялото следвоенно светоустройство.
Остров Майкан, разположен в делтата на Дунав, се превърна в поредната претенция на Румъния. В съответствие с международното право, когато границата между държавите минава през река, то тя се прокарва по фарватер (талвег), ако страните не са се договорили друго. Но дунавският воден канал е променлив. Преди той е минавал между румънския остров Бабин и украинския Майкан, и не са възниквали въпроси. Но каналът е станал плитък и сега корабите минават между Майкан и украинския бряг, което дава повод на румънските власти да поискат от украинска страна границата да се премести, а островът да премине под румънска юрисдикция.
Според директора на Центъра по изследвания на проблемите на гражданското общество Виталий Кулик, «въпросът за принадлежността на остров Майкан е политически, доколкото за Румъния всяка териториална отстъпка има геополитическо значение».
Ще припомним, че след Втората световна война към СССР преминаха Бесарабия, Северна Буковина и районът Херца. Румъния предаде на Съветския Съюз остров Змиинъй в Черно море и част от делтата на Дунав, в това число и остров Майкан, Ермаков и редица безименни острови, наречени "Курилски" в чест на победата на СССР над Япония.
По мнение на специалисти e очевидно, че епизодът с о. Змиинъй и дискусиите около териториалната принадлежност на Майкан не са нищо повече от «операция по прикритие»: главната цел на Румъния са Курилските острови, които биха могли да бъдат използвани от румънска страна за военно-политически цели. Цената на този въпрос е много по-висока, отколкото в който и да било друг румъно-украински териториален спор.
Впрочем, eдва ли някой ще позволи на Букурещ да контролира еднолично тази наистина златоносна мина. Румъния е член на НАТО, на нейна территория Пентагонът и Алиансът са разположили авиобазата си «Михаил Когелничану», учебните полигони «Чинку», «Смардан» и стрелбището «Бабадаг». Авиобазата беше използвана при нахлуването в Ирак през 2003 г. и редовно се използва в афганистанската война. След скорошната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, румънският й колега Теодор Баконски заговори за увеличаване на румънския военен контингент в Афганистан, а също и за участие на Румъния в американската програма ПРО. По такъв начин, Източна Европа се оказва изцяло въвлечена в сферата на военно-стратегическите интереси на САЩ. При това, американските акценти видимо се изместват на североизток (Полша) и на югоизток, и ролята на «най-добрия приятел на Америка в Източна Европа» получава Румъния. За сметка на това пък икономическата изгода за Румъния от членството и в ЕС засега не е голяма. Също така не получава и желаната политическа подкрепа.
В тази геополитическа игра Европа и САЩ се превръщат в конкуренти. САЩ активно прокарват своя «Атлантически или американски проект», който предполага запазване на имперското владичество в цял свят. ЕС пък се опитва да въплъти «Европейския проект», предвиждащ разширяване на влиянието на обединена Европа чак до Урал чрез реализиране на инициативата за «Източно партньорство».
Комисарят по въпросите за разширяването и политиката за евросъседство Щефан Фюле казва: «Евросъюзът много внимателно реагира на подобни въпроси, като възможна промяна на границите. Особено ако тези промени стават с прилагане на военна сила. Смятам, че през XXI век подобни подходи са абсолютно неприемливи». Трябва да се отбележи, че въпросното заявление беше направено по време на семинар, проведен в Брюксел под егидата на издание "EU Observer", където, междудругото, бяха изслушани и проблемите на румънското общество, което в резултат на бурните събития през XX в. се оказва отрязано от «европейския дом». С други думи, Европа меко приканва Румъния към по-активни действия на «източния фронт».
Така, със съгласието на Европа беше подписано и Мюнхенскиото съглашение (1938 г.), съгласно което Англия и Франция признават на Германия правото да присъедини към себе си Судетската област на Чехословакия, където болшинството от населението са немци. Това обстоятелство се явява ключово в хитлеровата експанзия на изток, нападането на Полша на 1 септември 1939 г.: използва се същият повод - повторно обединение на населените с етнически немци територии.
Възможно ли е прилагането на подобен сценарий и в наши дни? Предпоставка за това може да стане реализацията на взетото от румънския парламент решение за улесняване на процедурата по получаване на румънско гражданство. Подобно право получиха вече всички, живели на территорията на Румъния в нейните граници до 1940 г., включително и съвременна Молдова, част от Одеска, Черновицка и Николаевска област на Украйна, а също и техните потомци до трето коляно. При това, владеенето на румънски език не е задължително, а срокът за разглеждане на молбите е не повече от пет месеца. Според някои данни, около 100 хил. украински граждани вече притежават румънски паспорт.
Трябва да се подчертае, че още през 1991 г. Румъния се опита да си присвои Северна Буковина и част от Одеска област, но неуспешно. Само да не се случи същото със сегашните идеолози за възобновяване на «Велика Румъния», което е станало с турския паша, който отказал горделиво на предложението на Суворов да предаде крепостта Измаил: «по-скоро небето ще се срути върху земята и Дунав ще потече обратно». Измаил паднал. Междудругото, това се е случило 128 години преди появата на «Романия-Маре» на бял свят през 1918 година. А Дунав по старому се влива в Черно море.

/КП/