През август-септември 2021 г. може да се очаква пандемията от COVID-19 да затихне при положение, че 70% от населението на Европейския съюз се имунизира. Това заяви премиерът Бойко Борисов след преговорите на Европейския съвет в Брюксел.
Лидерите на Европейския съюз договориха бюджета до 2027 година, след което последваха оспорвани часове на дебати около бъдещето на зелената икономика. Преди обяд премиерът Бойко Борисов направи извънредно обръщение.
„Много внимателно в България трябва да следим мерките и да внимаваме с натиска върху болниците. Радостна е новината, че има дни, в които излекуваните са повече от новозаразените. До края на март отваряне на Европа няма да има, очаква се трета вълна и тежки рестрикции“, коментира Борисов, цитиран от bTV.
„За тази седмица резултатите са добри, но не трябва да сме оптимистични, че пандемията в България ще приключи за Коледа. Празниците ще бъдат в най-тесен семеен кръг, без масово събиране на хора“, допълни Борисов.
Относно икономическата криза Борисов посочи, че всички евролидери са притеснени от финансово-икономическите показатели. По думите му единствената държава с прогнозиран ръст на БВП е Китай, докато в Европа и САЩ се очаква спад 10-15%.
„Притеснява ме, че за излизане от икономическата и социална криза никой не говори. Най-ранният период, за който се говори е след март, април или май. В най-добрия вариант - през август. А най-големите експерти сочат октомври да започне разстежът. Това блокиране на хората в домовете създава много проблеми и за икономиката, и за здравето, но това, което виждам, е, че това е единственият начин, по който Европа е решила да действа", каза още министър-председателят.
Премиерът коментира, че у нас е създадена организация за пристигането на първите ваксини срещу COVID-19 и около 28-29 декември може да започне имунизацията на хората, работещи на първа линия. Той благодари на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за организацията и разпределението на препаратите срещу заразата, като уточни, че без нейния труд държавите членки трудно са щели да се разберат коя страна колко дози да вземе и на какви цени. Той уточни, че от ЕК ще предложат на държавите от Западните Балкани и Африка ваксини, ако те изпитват недостиг.
Премиерът коментира още, че приравняването на бързите антигенни тестове към PCR-ите ще помогне за свободното придвижване на европейските граждани.
Другата основна тема на дебатите в Брюксел беше изменението на климата. Страните от Централна и Източна Европа, които още разчитат на въглища, настояват за помощ от европейските си партньори за преминаване към зелена енергия. Постигната е договореност за намаляване с 55% на вредните емисии до 2030 г.
Борисов допълни, че е постигнат компромис за ядрената енергия. Той отбеляза, че са дискутирани още отношенията ЕС – САЩ, като се очаква от новата администрация в Белия дом завръщане на Америка към Парижкото споразумение.
Премиерът сподели, че относно Brexit всички евролидери очакват да се намери споразумение, тъй като времето намалява.
Относно Източното Средиземноморие Борисов подчерта, че като страна членка на ЕС България подкрепя Гърция, но настоява за намирането на решение на проблема с Анкара.
"Много бяхме настойчиви. Провокативното движение на военни не е от полза за никого. Осъдихме нападението над водещи личности в Европа. Не считам, че това е етично и добринася за отношенията ни. Германското председателство положи много усилия, за да се намери решение. Да, санкции има. Турция все пак остава нашият най-голям съсед и партньор в НАТО. Гърция, Турция и България сме южният фланг на НАТО, трябва да си имаме доверие", каза премиерът, цитиран от Нова телевизия.
Евгения Маринова, редактор Десислава Попова
