Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.

Това стана ясно от коментар на главния икономист Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

Според него приетият в България модел стъпва върху германската практика за управление на активи на санкционирани компании, но липсват ключови правни механизми, които Германия е включила, за да избегне правни спорове и финансови санкции.

„Изисква се много по-детайлно разписване на това, точно по какви процедури Министерският съвет извършва тази продажба. Българският закон е рефериран към така речен скрининг на инвестициите в Закона за чуждестранните инвестиции.  Но няма разписани детайл как точно ще се осигурява съгласието на собственикът.

Проблемът, който се крие - са евентуални правни последствия, каквито имаше в Германия. Тоест Русия разбира се атакува решението в съдилищата и всяко едно решение по продажба ще бъде атакувано. Точно това е голямата опасност.

По-сериозният елемент обаче е, че тази опасност дефакто намалява ефективността на санкциите на Американската служба за презокеански активи ОФАК. И това вече поставя под проблем самото съгласие на Американската администрация, тъй като това реално ще намали силата на Американските санкции", каза той пред bTV.

Обвинения в одържавяване

По думите му липсата на прецизирани механизми за продажба на активи може да доведе до обвинения в одържавяване, което да отвори възможност Русия да съди България пред международни инстанции.

„В нашия закон е написано сравнително общо, че след пазарен анализ може по решение на Министерския съвет да има разпореждане с активите. Разбира се, може да има и други разпоредби в други закони, които да се прилагат, но това, което прави впечатление - е,  че германският подход беше много по-последователен. Т.е. той идваше пряко от политиката, всички политически партии бяха съгласни с това законодателство.

Той стъпваше на закон от 1975 година, закон за енергийната сигурност и този закон беше разширен и допълнен,  така че се занимава с конкретния случай. Това, което в момента ние имаме и като допълнителен бонус - е, че знаем какво практически се е случило с особените управители в Германия“, каза Стефанов.

Според него назначаването на особен управител е положителен механизъм — той гарантира стабилност на доставките и работата на рафинерията. Управителят ще има контрол върху финансовите потоци и договорите за суров петрол.

Експертът обаче настоява за ясно разписани стъпки при евентуално разпореждане с активи:

„Сегашната рамка създава възможност решенията да не подлежат на съдебен контрол, което е тревожно.“