- Г-н Казак, как ще коментирате създаването на нов пост - министър по еврофондовете, и как се приема тази стъпка в Европарламента?
- Тази стъпка беше логична. Знаете, че през 2008 г., по време на управлението на тройната коалиция, възникна необходимостта от създаване на поста вицепремиер, който да отговаря за усвояването на еврофондовете, и Меглена Плугчиева пое тази отговорност. Новото правителство за съжаление не осъзна важността от запазване на този пост въпреки изричните сигнали, които бяха дадени от ЕК. Радвам се, че вече са наясно, че е необходимо на ниво правителство да съществува координатор, който да има цялостен поглед върху организацията по планиране и усвояване на евросредствата. В период на криза усвояването на евросредствата е от ключово значение за българската икономика.

- Ще съумее ли Томислав Дончев като министър да координира работата на колегите си и дали, ако беше вицепремиер, тази задача нямаше да е по-лесна?
- Действително Дончев трябваше да е вицепремиер, защото такъв пост дава много по-голяма тежест и възможност да се координира дейността на другите министерства. Ако Дончев бъде само министър без портфейл, възможностите му за влияние върху другите министерства са по-малки. Преди време премиерът беше казал, че ще има вицепремиер по еврофондовете, и аз се учудвам, че кабинетът предпочете да има само министър. В момента успехът на дейността на Дончев зависи от това, как ще се сработи със структурите и най-вече със Съвета по управление на еврофондовете, оглавяван от Юлиана Николова. Ако те съумеят да създадат един успешен екип, ще има положителни резултати.

- Доколко българските евродепутати са в състояние да помогнат за отпушване на евросредствата?
- Българските евродепутати имат уникалната възможност да комуникират пряко с членовете на ЕК и на дирекциите, които участват в наблюдението и контрола на средствата от ЕС. Имаме непрекъснат достъп до информацията, която ни е необходима. Във всеки един момент можем да поставяме въпроси пред ЕК и да съдействаме, ако има някакво неразбиране и проблем в комуникацията между ресорните министерства и съответните комисии. Имаме възможност да бъдем посредници, за да стига информацията бързо и точно да българския адресат. Подобно на българския парламент, осъществяваме контрол върху ЕК и считаме, че усилията, които полагаме, не са достатъчно оценени. Не бива да се забравя обаче, че основната отговорност се пада на правителството и то трябва да съумее да отговори на очакванията на обществото и да изпълни декларациите, които в началото на своя мандат даде със съответното съдържание.

- Досега кабинетът обръщал ли се е към евродепутатите от различните групи за съдействие по отношение на контрола, или се работи по групи?
- Досега имахме няколко срещи на ниво МВнР както с предишния министър Румяна Желева, така и с новия министър Николай Младенов. Имаме добро работно сътрудничество по конкретни въпроси, когато правителството се обръща към нас за съдействие. Така например имахме съгласувана обща позиция, когато в ЕП се обсъждаше резолюция по т.нар. доклад „Голдстоуън“. Винаги можем да подпомогнем усилията на нашата държава, когато се касае за защита на българския национален интерес.

- Вероятно сте запознат с доклада на Дирк Анер, шеф на дирекция „Регионално развитие“ в ЕК, от 8 януари, в който страната ни е предупредена, че има опасност от спиране на парите по ОП „Околна среда“. Имате ли впечатления дали сега в ЕК имат повече доверие в страната в сравнение с преди една година например?
- България има трудности в усвояването на еврофондовете и това е факт. Все още не сме успели да убедим европейските си партньори, че сме си взели поука от пропуските и несъвършенствата, които сме допуснали в този процес. Въпреки добрите ни намерения европейските ни партньори продължават да чакат конкретен напредък. За съжаление само 5% от средствата са усвоени, а вече сме в средата на планирания период. Оттук нататък наистина са необходими максимални усилия, за да се възползваме от паричните потоци.

Интервюто взе Иглика Горанова