Романът „Апетит" от Филип Казан изобилства от описания на различни ренесансови ястия – от селските манджи, които главният герой Нино знае от детството си, до фантастичните пиршества, които приготвя за богатите и влиятелни хора. Освен страстен почитател на историята на храната, писателят е и истински маниак на готвенето и е искал лично да пресъздаде повечето от ястията, които описва в романа си: „Аз имам гръцки корени и мисля, че любовта ми към храната е предадена от моята баба. Винаги съм бил нещо като „кулинарен археолог" – ако ям изумително ястие, искам да разбера откъде е и как е приготвено. Бях омагьосан от идеята да сготвя повечето от ястията, които описах в книгата си – направих всички, за които успях да намеря съставките. Не можах да отида до Бордо за минога например, тъй като беше прекалено далеч.
Исках моят герой Нино да върши и най-мръсна работа в кухнята, която и аз съм вършил в нашия ресторант, а не само да бъде изтънчен изследовател. Рязъл съм сепии и съм ги обезкостявал и стъргал и това е ужасно. Някои от месните рецепти бяха лесни за правене. На вкус не отговарят на представите ни за италианската храна, а по-скоро се усеща нещо като мароканско влияние – с много шафран и цитрусови аромати. Хубаво е, но неочаквано, продължава писателят."
В романа „Апетит" се изследват и ренесансовите хранителни режими, защото Нино е натоварен от господаря си хипохондрик да състави специална диета за него. Всички видове храни са проучени и описани според качествата им и са класифицирани от горещи до студени и от влажни до сухи според наложената по онова време теория за четирите типа течности в тялото.
„Оцеляла е доста литература по темата, така че имаме добра представа какво точно са яли заможните хора, казва Филип." Богатство от аромати, гледки и вкусове преливат от страница в страница в романа:
„Видях няколко парчета обикновено свинско, купчина свински черен дроб и малко було. Каренца очевидно бе ходила сутринта на пазар, защото забелязах пресни връзки бронзов копър, все още с цветовете, киселец и горчива маруля. Избрах копъра, излязох в малкия вътрешен двор и откъснах майорана, мащерка, мента и магданоз.
Реших да приготвя томачели, защото ги харесвах и защото бяха едно от онези пипкави, отнемащи много време ястия, в които можех да потъна изцяло и да забравя за себе си. И така, взех част от свинския дроб и го сложих да се вари, след което отрязах малко телешки бут. Каренца много обичаше мортадели, затова реших да приготвя специално за нея няколко с телешко. Сега накълцах на дребно телешкото заедно с част от мазнината му, добавих малко мас, поръсих сместа с магданоз, а после и с майорана. Междувременно черният дроб се беше сварил – изцедих го и го сложих в една купа. В сместа за мортаделата влязоха още шепа настъргано сирене пармиджано, малко настърган карамфил, канела и няколко стърготини шафран. Добавих още и един жълтък, а след това пъхнах пръстите си в хладната, хлъзгава купчинка и започнах да я меся внимателно. Когато сместа стана съвсем гладка и еднородна, започнах да приготвям от нея топчици с големината на яйце, увих всяка от тях в було и ги нанизах на шиш.
Докато мортаделите се печаха и цвъркаха над пламъците, аз взех изстиналия черен дроб, надробих го, добавих мляна панчета, малко настъргано пекорино, майорана, магданоз, стафиди, джинджифил, индийско орехче и черен пипер. Слепих ги с помощта на две яйца и започнах да оформям тази смес също в топчици, но по-малки от мортаделите. Увих и тези топчици в було, а след това ги сложих да се пържат в разтопената свинска мас.
След това ги разпределих в две големи чинии – едната за Каренца, другата за Филипо. Вуйчо ми буквално се влюби в тях – не спря да облизва пръсти..."
