Разговор с Михал Кашчак, фронтмен на легендарната словашка постпънк група Bez ladu a skladu и създател на музикалния фестивал Pohoda в Тренчин, Словакия
29-ото издание на фестивала започва днес и ще продължи до 12 юли с участието на Иги Поп, Africa Express на Деймън Олбърн, Queens of the Stone Age, Камаси Уошингтън, Мистерията на българските гласове, DakhaBrakha, ¥ØU$UK€ ¥UK1MAT$U и още над сто групи и артисти.
Можем да наречем фестивала Pohoda (създаден през 1997 г.) един от последните наистина независими големи фестивали на открито в Централна и Източна Европа. За близо 30-годишното си съществуване успява да запази бунтарския си дух и критичното си отношение към проблемите на съвременността (и в локален, и в глобален план) и да не се превърне в огромен музикален супермаркет, както стана с фестивали като Exit и Sziget през последните десетилетия. Иначе има го и моделът, познат от новосадския Exit (от добрите му години на предела на хилядолетието) – мащабно международно музикално събитие, което се провежда хем в друг град, хем не толкова далеч от столицата – Тренчин е на стотина километра от Братислава, както и Нови Сад – от Белград, а това често е трън в очите на центъра. А и центърът (политически) знаем какъв е в Словакия, тоест – нуждата от такъв фестивал като културно противодействие сякаш днес е още по-голяма.
Капацитетът на Pohoda е 30 хиляди посетители на Летище Тренчин (където се провежда от 2004 г. насам), а сред артистите, на чиито концерти фестивалът е домакинствал през годините, са Ник Кейв с The Bad Seeds, Sigur Ros, Лу Рийд, Kraftwerk, Бьорк, Pulp, Portishead, Moby, Suede, Пати Смит, Die Antwoord, Einstürzende Neubauten, Пи Джей Харви, Фатумата Диауара, Eagles of Death Metal, PIL, Tinariwen, Wu Tang Clan, Марк Ланеган, Black Midi… плюс каквото още се сетите от трип-хопа до авангардния рокендрол, от експерименталния фолклор до инди-рока и дрийм-попа, от техното и постметъла до съвременната класика, мандингския блус и психеделик-транса…
С Михал Кашчак, чиято музика също е отделна тема и е хубаво да се чуе и на живо един ден у нас (групата му Bez ladu a skladu е сред знаковите имена в ъндърграунда в Чехословакия от годините непосредствено преди разпадането на Източния блок), се запознахме на музикалната конференция ПИН в Скопие, където той сподели и своя опит от организирането на успешен музикален фестивал, напълно независим от държавата.
Да започнем с това – какво прави един фестивал независим?
Мисля, че независимите фестивали, независимите пространства и независимите артисти са много важни за музикалната сцена, защото са най-здравословната част от нея. И ако трябва да сравня ситуацията по време на пандемията и след това, нека си пропомним, че докато имаше пандемия, всички казваха, че сме в една лодка, а когато тя свърши, виждаме, че корпорациите са дори още по-силни и променят драматично музикалната сцена – и то не в добра посока, струва ми се… И така, много често днес чуваме, че трябва да се подкрепя независимият начин на работа, но думите не са подплатени с действия в достатъчна степен.
С дефиницията и самото понятие за „независимост“ също трябва да се внимава. В моята страна например много гръмко се говори за „независим културен сектор“, но този „сектор“, или както там ще го наречем, често е доста зависим от всякакви държавни програми. И тъй като вашият фестивал предлага съвсем различен подход, основаващ се на осъзнат отказ от държавна помощ, интересно ми е да разкажете как става това…
Да, ние не работим с държавата, защото сме остро критични и засягаме множество чувствителни теми по време на фестивала. За нас фестивалът е и платформа, чрез която да предаваме някои важни послания на нашата публика, а и на обществото като цяло, и поради това сме напълно независими от словашката държава. Разбира се, дискусията за „независимостта“ може да бъде безкрайна, защото ако ги нямаше нашите комерсиални спонсори, нямаше да можем да си позволим да правим фестивал в такива мащаби. Но пък от друга страна, с комерсиалните спонсори имаме много стриктно уредени договорни взаимоотношения – те не могат да се намесват в програмирането или да дават насоки на фестивала, както и не могат да влияят върху каузите, с които фестивалът се отъждествява – човешки права, изграждане на гражданско общество и т.н.
Новосадският Exitв ранните си години също беше такъв фестивал, но е и пример за опасността една идея да се комерсиализира. Днес на Петроварадинската крепост сякаш нищо не е останало от този дух.
Мисля, че нещата винаги опират до избора на организаторите каква физиономия на фестивала да създадат и как искат да развиват този фестивал. Начинът, по който се зароди Exit, за мен беше отлично начало – със студентските протести срещу Милошевич… После те решиха да наблегнат на развлекателната страна, което за мен е жалко, защото проблеми в общества като нашите все още има и винаги ще има. Това е тяхно свободно решение и аз го уважавам, но ние с Pohoda не бихме направили нещо подобно… Аз самият започнах да свиря с моята група през 80-те, по време на комунистическия режим, имахме си много проблеми с властите в онези години – с тайната полиция, с политбюро и пр. Навсякъде из страната забраняваха наши концерти, не можехме да влезем в звукозаписно студио – сигурен съм, че имате много подобни истории във вашата страна, защото все пак бяхме част от един блок… И когато създадох Pohoda в края на 90-те, намерението ми беше не просто да организирам един свободен фестивал, но и следвайки опита си от годините на комунизма, да прилагам точно тази роля на изкуството, което има силата и капацитета да играе важна роля в обществото. Нека припомним, че най-голямото антикомунистическо движение в Чехословакия тръгва след арестуването не The Plastic People of the Universe, известната чешка ъндърграунд група… и това е много силен пример как изкуството може да играе роля, и то ефективна, в движението на обществото към по-добро. Моето решение беше да остана верен на този дух в организирането на Pohoda, но не всичко опира само до моето мнение или решенията, които съм взел… Просто вярвам, че ако искаш продлжително време да организираш фестивал, трябва да дадеш на обществото нещо с него. Това е добре и за фестивала, защото винаги има опасност фестивалите и музикалната сцена въобще отново да попаднат под контрола на автократични тоталитарни режими. Примери за това вече виждаме в Европа… Навярно някой ще каже, че драматизираме прекалено много, но аз не смятам така. От друга страна, който иска просто да се забавлява на нашия фестивал, има възможност да го направи. И всичко опира отново до свободата на хората да избират – идвайки на Pohoda, публиката има избор дали да участва в различни обществено ангажирани формати, които предлагаме, или да слуша групите, които са по-политически ориентирани, или просто да си изкара добре, забавлявайки се…
Какви са опасностите пред независимите фестивали и пред независимите организатори днес?
Цялата ситуация с музиката днес я описват като основаваща се на свободния пазар, но всички знаем, че ако корпоративните монополисти като Live Nation или Superstruct, или CTS Eventim засилят още малко влиянието си, те могат много лесно да разрушат това, което разбираме под „свободен пазар“. И тук давам един пример – когато ни се предлага голям артист, цените не се формират спрямо стандарта за нашата страна или на региона на Централна и Източна Европа, а са същите, каквито са за Германия или Швейцария… Разбира се, свободен избор на артиста е дали да дойде в Словакия на по-ниска цена, но също така хонорарите на големите артисти често са стандартизирани и в този смисъл – контролирани от компаниите монополисти. И не можеш да се конкурираш с толкова огромни компании, защото техните възможности са почти безкрайни. Да, може би един ден и те ще стигнат до банкрут, но дотогава възможностите им са почти безкрайни.
Но пък на независимата сцена, да не забравяме, ги има личните контакти – особено ако организаторът е артист и се познава от няколко десетилетия с тези, които иска да покани. Личният контакт е фактор, на който независимата сцена все още може да разчита, не смятате ли?
Така е, но това музикалната сцена, или поне част от нея, от ден на ден забравя или започва да губи. Същевременно натискът винаги води до противодействие и така паралелно с комерсиализирането – като отговор – се раждат повече независими пънк групи или събития… Не съм песимист въобще, но ако говорим за по-големи в световен план артисти, смятам, че все повече ще се променя средата, в която ще ги виждаме да свирят… Понякога, когато говорим за музика, имам чувството, че говорим само за търговия, а смятам, че ролята на изкуството е не само да бъде купувано и продавано, а и да предава определени послания и идеи. И затова гледам на фестивалите повече като на важни за обществото събития, отколкото като на бизнес – те са важни, защото събират хората заедно, създават чудесно общностно изживяване, хората се свързват с други хора – и в тази атмосфера и предаването на важни послания е по-естествено… Нека не забравяме, че изкуството не е просто продукт за потребление, каквито са някои други продукти…
Затова и говорите за „музикална сцена“, а не за „музикална индустрия“.
Да, не харесвам този термин, защото не смятам, че сме част от индустрията. Учил съм география в университета и чисто терминологично, говорейки за човешките дейности по света, изкуството винаги сме го причислявали към услугите, а не към индустрията или земеделието… А днес това сякаш се е променило и една много голяма част от музикалната сцена вече е част от индустрията и се държи като индустрия. Разбирам, че това е може би естествено развитие, но трябва да сме внимателни по какъв начин сме част от тези процеси, защото трябва едновременно с това да защитаваме и ценностите, в които вярваме. А днес често виждаме много лицемерие у редица артисти. Някои примерно могат да имат много силни социални текстове на песните или много критични позиции, когато правят изявления в социалните мрежи, но от друга страна, когато се опиташ да ги поканиш на твоя фестивал, започват да се държат така, сякаш купуват кола – без никакво отношение към това на какво точно събитие ще свирят, какъв е този фестивал, коя е тази публика, какво послание искаш да предадеш. Често, все по-често днес кореспонденцията опира до хонорари и до нищо друго.
Цветан Цветанов
